Ти си лошо дете!

Поставяне на неправилни етикети

Здравейте, приятели, това е поредицата „Мисли трезво“, а аз съм Йорданка Дейчева, психолог. В тази поредица представям 10-те неправилни модела на мислене според Когнитивно-поведенческата терапия, които правят живота ни нещастен и влошават взаимоотношенията. Най-важното е да се научим да ги разпознаваме и да ги коригираме.
Днес ще ви представя деветото когнитивно изкривяване, което се нарича ПОСТАВЯНЕ НА НЕПРАВИЛНИ ЕТИКЕТИ. Пример: Когато синът ми беше малък, ходехме в парка. Веднъж видях следната ситуация: Едно дете взе играчката на друго дете, второто почна да негодува и последва караница и рев. Тогава майката на първото дойде разгневена, дръпна го, скара му се и почна да му вика: „Ти си лошо дете! Защо правиш така? Лошо дете!“
Неправилното етикетиране означава да описваме себе си или другите с крайно емоционални думи, които не са напълно верни. То включва използването на неточни, дразнещи описания за себе си или друг човек.

Д-р Недли казва, че когато един хранителен завод поставя етикет на бобена консерва, списъкът със съставките описва какво има вътре – и съдържанието повече не се променя. Етикетирането на себе си има почти същият ефект и именно затова, когато е неправилно, е толкова опасно за психиката ви. Когато се наричате с имена, основани на обстоятелствата, вие обявявате, че сте си такива и никога няма да се промените. Вместо да си казвате „Допуснах грешка“, вие засилвате чувството за малоценност, като си казвате, че сте неудачници, ужасни родители, досадници и т.н.

Неправилното етикетиране се основава на философията, че „човек се измерва с грешките, които допуска“. Ако забележите, че си казвате „Аз съм глупав, неудачник и т.н.“ всеки път, когато допускате грешка, вие използвате неправилно етикетиране. А когато поставяме неправилен етикет на друг човек, можем да обявим някого за себичен егоист, ако не ни отдава цялото си внимание.

Когато по принцип определяме себе си или другите с отрицателен етикет, ние със сигурност ще се гневим и ще преживяваме разочарование. А още по-лошото е, че така сами саботираме възможността за промяна. Когато поставям неправилен етикет на себе си или на друг човек, аз все едно обявявам, че аз или той сме си такива и няма как да се променим. Затова става твърде лесно да възприемем за нас или за тях социалната роля, определена от този етикет.

Например децата, чиито родители постоянно им се карат и ги обиждат, често започват да вярват, че тези описания са верни. Такива деца изграждат чувство за малоценност, изгубват надеждата, че могат да се променят и затова не влагат особени усилия да усъвършенстват себе си. Имам позната, която постоянно повтаря на детето си, че е непослушно и прави бели. Когато мина край него, често го закачам, питам го нещо, обаче то никога не ми отговаря. Само ме гледа намръщено и подозрително. Имам чувството, че вече е повярвал, че е непослушко и затова се държи точно като твърдоглав инат.

В книгата си „Изгубеното изкуство на мисленето“ д-р Недли изтъква факта, че има голяма разлика между слагане етикет на поведението на човека и слагане етикет на самия човек. Вярно е, че понякога трябва да наричаме грешката с истинското ѝ име. В никакъв случай не защитавам философията, че само ще поощряваме децата и няма да им правим никакви забележки. Ако детето наистина се държи лошо, е съвсем правилно да му кажем: „Днес се държа много лошо с детето на съседката. Трябва да се извиниш и повече да не се повтаря“. За разлика от това, ако кажем „Ти си лошо дете и беше непоносим“, това носи съвсем друго послание. Детето може да повярва, че е лош човек и никога няма да се промени. А целта е да променим неправилното поведение, като същевременно мотивираме детето да пожелае да бъде добър човек.

Продължителното неправилно етикетиране и омаловажаване на другите често поражда ефекта на бумеранга: нашите обиди предизвикват жажда за отмъщение у другия, която засилва конфликта. Той/Тя иска да ми го върне. Така се развива междуличностна враждебност и се създава силно напрежение между хората.

Пример: Преди време един мой близък ми разказа, че имали банкет във фирмата. Шефът се изправил да държи реч и казал, че работниците (към които се числи и моят роднина) били „големи кретени“ и други такива подобни епитети. И добавил насърчително, че нищо не става от тях. Каза ми още, че такива обръщения са ежедневие при тях. Според вас ще се стараят ли тези служители да работят добре и да радват шефа си? Нищо подобно. Също като шефа си, всеки обижда другия, всеки се скатава и се опитва да върши възможно най-малко работа. Неправилните и груби етикети демотивират работниците и създават лоша професионална атмосфера.

КАКВО ДА НАПРАВЯ

В книгата си „Изгубеното изкуство на мисленето“ д-р Недли ни дава няколко практични съвета:

Съвет №1. Търси доброто в другите и в себе си

Одри Хепбърн казва: „За да имаш красиви очи, търси доброто в другите“.  Много ми харесват думите на Елън Уайт, най-превежданата християнска писателка в световен мащаб: „Христоподобната любов тълкува по най-благоприятния начин мотивите и действията на другия. Не излага ненужно на показ неговите грешки. Не слуша ненаситно лошите мнения и слухове, но се стреми да си припомня добрите му качества“ (Ум, характер, личност. Т. 2, с. 84).

Въпреки провалите и слабостите на хората, се стремете да ги виждате не каквито са в момента, а  каквито могат да станат – положително променени към добро.

Същото важи и за вас самите: Не се взирайте постоянно в грешките си и не се наричайте „глупави“, „лоши“ или „неудачници“ всеки път, когато допуснете грешка. По-скоро се насочете към това да коригирате лошия навик или да поправите нанесената от вас вреда, доколкото е възможно. Също така откривайте добрите си качества и ги развивайте.

Аз съм отявлен холерик и паля много бързо, за частици от секундата се превръщам в огнена стихия. След това веднага започвам да се самообвинявам и изпадам в депресивно настроение. Започвам да си мисля, колко съм непоправима и как засягам близките си хора. Обаче в един момент реших, че трябва да започна да си казвам нещо друго: „Да, този път постъпих лошо. Но утре Бог ми дава нов ден, не е задължително да избухвам, мога да реагирам по-спокойно. Ще се помоля и ще внимавам“. Когато престанах да наричам себе си лоша и започнах да следя по-внимателно мислите и поведението си, забелязах, че наистина започнах да реагирам много по-спокойно.

Житейската философия е решаваща в такива моменти. За мен е ценен християнският принцип „Обичай ближния си както себе си“. Когато ценим себе си и другите, е по-лесно да забелязваме своите и техните добри качества.

Съвет №2: Изграждай атмосфера на уважение

Основата на неправилното етикетиране, както и на положителното общуване, се поставя в семейството. Еднакво важно е както родителите да говорят възпитано и уважително на децата, така и да не позволяват на децата си да бъдат груби към родителите или към други хора. Например съм чувала от едни познати, че в тяхното семейство е съвсем нормално да се използват думи като „олигофрен“. И затова не се учудвам, че децата им говорят грубо и имат комплекс за малоценност. Ако желаете другите да ви говорят възпитано, самите вие трябва да говорите възпитано. Златното християнско правило ни съветва: „Постъпвай с другите така, както искаш те да постъпват с теб“. Представете си какво щеше да бъде обществото ни, ако всички ние постъпвахме по този начин!

Съвет №3: Изразявай критиката си градивно

Д-р Недли нарича този принцип „терапия със заместителни фрази“. Според него „Ключът е да се замести отрицателният етикет с положителна дума. Това не означава да хвалите лошата постъпка. По-скоро означава да поправите лошото поведение с по-положителни думи“.

Ако синът ви се отговаря, е по-добре да му кажете, че няма да го изслушате, докато не започне да говори по-възпитано, вместо да го наречете „нагъл“. Така едновременно изразявате критиката си и му показвате кой е по-добрият вариант.

„Ти си лошо дете!“ – „Лошо е да дърпаш така играчката на другото дете. Върни му я и се извини!“

„Голям си досадник!“ – „Моля те, смени темата, не ми повтаряй постоянно едно и също нещо“.

„Грубиян!“ – „Научи се да се изразяваш по-възпитано и тогава ще те изслушам“.

Вместо обидната дума, с която ни се иска да наречем другия, трябва да използваме друга фраза, която описва лошото действие, но същевременно описва и по-добрия вариант на поведение, без да обижда личността.

Съвет №4: Избягвай шеговитите обиди

Ако наистина искате да престанете да обиждате, ще е добре да избягвате забавления, които изобразяват поставянето на отрицателни етикети като шега.

Преди време чух нещо по новините, което ми направи много силно впечатление. Показваха бащата на едно бебе, което беше пребито от акушерка. Попитаха го как е детето. И той каза: „Голям бандит!“ Това, дете, което беше пострадало от агресията, сега е „голям бандит“. Е, голяма работа, ще кажете вие. Ние често с умиление наричаме детето си „голям разбойник“, „малко дяволче“ и т.н. Но си струва да се замислим дали така не объркваме представите му за добро и зло? Злото става добро, а доброто става зло. Може би си струва да се замислим.

Съвет №5: Можеш да научиш нещо дори от неправилния етикет

Според д-р Недли „Ключът е да определим дали етикетът е неточен и трябва да бъде поправен, или пък поведението трябва да се поправи, защото етикетът е точен“.

Ако някой постави на вас неправилен етикет, не му обръщайте внимание и не се защитавайте. Осъзнайте, че вие сте отговорни за вашите собствени емоции. Можете да се ядосате, но можете и да не се ядосате. Ако етикетът е точен в някакво отношение, поучете се от грешката.

Когато другите етикетират някого неправилно във ваше присъствие, опитайте се тактично да ги възпрете. Задаването на въпроси като „Сигурен ли си, че това е съвсем вярно?“ ще накара човека да спре и да се замисли дали говори истината, както и свързаните с това последици.

Ако желаете да следите видеата и публикациите ми, харесайте фейсбук страницата ми „Психология за всеки ден“ Книгата на д-р Недли „Изгубеното изкуство на мисленето“ и книгата на Елън Уайт „Ум, характер, личност“ можете да поръчате на сайта на издателство „Нов живот“.