„И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог“. (Пс.90:17)
Бог обожава красивото, но най-много обича красивия характер. Именно красотата на характера не умира, но ще трае през безкрайните векове на вечността.
Великият Художник е помислил за лилиите, създавайки ги толкова красиви, че засенчват славата на Соломон. Колко много повече е загрижен за човека, създаден по образ и слава на Бога. Господ копнее да види децата Си как разкриват характер по Негово подобие. Както слънчевите лъчи извайват в цветята техните разнообразни и деликатни багри, така Бог извайва у човека красотата на Своя собствен характер.
Всички, които избират Христовото царство на любовта, правдата и мира, поставяйки неговите интереси над всичко останало, се свързват с небесния свят и всяко благословение, което им е нужно, ще бъде тяхно. В книгата на Божието провидение, в книгата на живота, всеки от нас има своята страница. Тя съдържа всеки момент от нашата житейска история – дори космите на главата ни са преброени. Божиите деца никога не липсват от съзнанието на Бога.
Светската показност, независимо колко е внушителна, няма стойност пред Бога. Над видимото и временното Той цени невидимото и вечното. И най-отбраното произведение на изкуството не притежава никаква красота, в сравнение с красотата на характера – плод на делото на Светия Дух у човека.
Христос е дошъл на земята и е застанал пред човешките деца с изобилната любов на вечността. Това е съкровището, което трябва да получим, да изявим, да изваем у себе си, чрез своята връзка с Него.
Трябва да се отличаваме от света, защото Бог е поставил печата Си върху нас, защото в нас Той изявява собствения Си характер.