ТОВА, КОЕТО СМЕ

В една басня се разказва за група животни, които решили да подобрят своята обща квалификация като започнат да се обучават в области, в които са слаби. Програмата включвала плуване, тичане, катерене и летене.

Патицата, която е отличен плувец, не била добра в другите области и затова толкова се увлякла да специализира катерене и тичане, че забравила да плува. Заекът, който е първокласен бегач, бил принуден да отделя толкова много време за нетипични за него дейности, че скоро загубил много от своята пословична скорост на тичане. Катеричката, която е в група „А“ на катеричките, изпаднала в група „Б“, защото инструкторите я обучавали с часове как да се научи да лети. И орелът вече не можел да се рее високо над върховете на дърветата, защото трябвало да се научи да плува.

Тази басня илюстрира нещо, което се случва в църквите. Когато някой се захване с много дейности, той ще пренебрегне основните си духовни дарби. Нека развиваме способностите си, които са ни дадени от Бога. Така не само ние ще бъдем удовлетворени от това, което сме, но също ще бъдем и максимално полезни за Христовата Църква.

Ричард ди Хаан