Това си е моят живот, ще правя с него каквото си искам!

Не ви ли звучи познато? Когато бях на 16, често произнасях тези думи. Не исках никой да ми казва какво да правя. Психолозите казват, че през тийнейджърския период младежите решават дали някой /родителите/ е авторитет за тях и дали си струва да се вслушват в съветите му. Аз определено бях решила, че не си струва. И повярвайте ми – това решение доведе до най-големите грешки в живота ми.

До какво може да доведе прекалената увереност в собствените възможности за преценка, когато човек все още няма необходимия опит, за да прецени последствията? Ще ви кажа от собствен опит. Охотно опитвах всички пороци /освен наркотици/, които могат да дойдат на ум на едно жадуващо за внимание момиче. Неодобрението на родителите си приемах като ограничение на „свещената” си свобода да правя каквото си искам.

И знаете ли какъв беше резултатът от това мое решение да правя каквото си искам? Две неща. От една страна положих стабилни основи за един бъдещ живот на жалка зависимост от алкохол, цигари, мързел, нахалство и безсмислено пропиляване на времето. И което е по-важно, към 20 годишна възраст вече изпитвах ужасна досада от живота и смятах, че е напълно безсмислен. Презирайки съветите на хората около мен, ги заместих с безсъдържателни действия на криворазбран бунт и така стигнах дори до мисълта за самоубийство.

Бих могла да напиша цяла книга за всички мои погрешни решения по отношение на компанията, и особено брака, които се дължаха на моята самонадеяност и на неспособността ми да преценя последствията. Сега мога да кажа само: Удивлявам се на безкрайното Божие търпение да ме изчака да наблъскам  добре главата си в стената и тогава да ми покаже какъв е смисълът на този свят. А ако не беше моето твърдоглавие, можех да си спестя години на отчаяние и търсене на смисъла, а също и разбитите си нерви.

Всяко решение, което вземате, засяга не само настоящия момент, то определя бъдещето ви

Защо ви пиша това? Не за да ви впечатля с бурния си живот в миналото или да ви налея житейска мъдрост в главите. Само искам да ви кажа: Всяко решение, което вземате, засяга не само настоящия момент, то определя бъдещето ви след 5, 10, 20 години. От това, което правите сега, зависи какви ще бъдете и какво ще причинявате на близките си хора след 5, 10, 20 години. Ако сега крещите на родителите си и не ви пука за тях, само след няколко години ще крещите по същия начин на децата си и няма да ви пука за тях. Повярвайте, говоря от собствен опит!

Нека да ви дам един древен пример за погрешни решения, които довели известен юнак до пълен провал в личния живот. Тази история е записана в книгата Съдии от Библията, 13 – 16 глави, а героят е Самсон. Същински Шварценегер за времето си, с мускули, неустоим взор и развяващи се къдрици, както се полага в един добър екшън. Обаче си имал един проблем: винаги правел, каквото си намислел, и това е камъчето, което преобърнало неговата житейска каруца.

Та нашия герой си харесал една девойка и съобщил на родителите си. Те, обаче, не били очаровани, защото тя се покланяла на идоли, а Бог изрично бил забранил смесените бракове с друговерци. Но кой ли слуша родителите си – те никога нищо не разбират от истинска любов! И без да се вслуша ни най-малко в родителските съвети, той настоял на своето и последиците били неизбежни – сблъсък с близките на годеницата  и измяна от нейна страна.

Да не мислите, че това отрезвило Самсон? Ни най-малко! Последвал бурен живот на случайни връзки и накрая за венец Далила, която три пъти го предавала и три пъти той се връщал при нея, заслепен от неконтролираните си чувства. Това го докарало до позорен плен, а героичната му смърт в никакъв случай не заличила факта, че поредицата от погрешни и незрели решения превърнала един обещаващ млад водач в герой от трагедия.

Може би ще кажете, че поне в края на живота си Самсон взел вярното решение. Да, така е, но какво да кажем за пропуснатите години? Най-вероятно след редица провали ще налучкаме къде бъркаме и от собствения си горчив опит ще започнем да вземаме и верни решения. Но времето, пропуснато в безсмислени занимания, е безвъзвратно загубено. А освен това защо трябва да придобиваме мъдрост по такъв мъчителен начин, когато можем да я почерпим от родителите си или от по-мъдрите си приятели и да си спестим разбитите нерви, разочарованията, болката…

Два пътя

Пред всеки човек има два пътя: да бъде твърдоглав или да бъде мъдър. Кой път ще поемете, ще определи стопроцентово какви решения ще вземате. А решенията, които ще вземате, ще засегнат не само вашата съдба, но и на всички около вас. Самсон не страда сам. Заедно с него страдат родителите му, а в някои случаи и целият израилев народ.

Младостта е доста егоистичен период, но ние трябва да се замисляме какво правим и на кого го правим. В края на краищата, защо не пробвате да послушате нечий съвет просто за разнообразие? От собствен опит мога да кажа: струва си.            

Йорданка Дейчева, Клуб психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg