ТОЗИ, КОЙТО СЕДИ НА НЕБЕСАТА, ЩЕ СЕ СМЕЕ
Кабинковият лифт тъкмо минавал над главозамайваща пропаст. В настъпилата тишина един от пътниците казал: „Ами ако сега въжето се скъса!” Съседът му отвърнал с насмешка: „Тогава можеш да запееш „Многая лета“.”
Един учител разказвал на своите ученици, че по време на своите полети, космонавтите досега не са видели Бога. Тогава един ученик вдигнал ръка и казал: „Може би, ако паднеха, тогава щяха да Го видят.”
Човекът се „издигна” до големи висоти в космоса и „слезе” до най-големите дълбини на морето. Ние се надяваме пред Бога, никой да не заплати с живота си при подобни рисковани начинания. Но е възможно, въпреки всички предпазни мерки, една такава експедиция да завърши трагично и човека, гледайки смъртта в очите, „се топи от бедствие”. Без съмнение, дори на най-заклетия атеист.
Не трябва ли тогава да се запитаме дали тези неща действително носят полза за човечеството или по-скоро страх и ужас, вместо радост и удовлетворение? Жалко е най-вече, че човек използва резултатите от научно-техническия прогрес по богопротивен начин, за унищожение на живота.
„Този, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае”, на тези, които не Го познават или дори желаят да Го отстранят. Всички един ден ще Го признаят като единствения Господ, „вечно живият”, но тогава няма да има милост, нито възможност за спасение.
„Те се издигат до небесата и се спущат до дълбочините; душата им се топи от бедствие.” Псалом 107:26
