Фотографът Дейвид Крокет от KOMO-TV на Сиатъл знае, че стабилните планини могат да се местят. На 18 май, 1980 г. той бил в полите на извисяващата се планина св. Елена, когато тя изригнала. В продължение на 10 часа той бил почти погребан от падащите отломки. Когато атмосферата се изяснила, пилотът на един хеликоптер го забелязал. Крокет бил избавен по драматичен начин и закаран в болница.

Той пише следното за своето ужасяващо преживяване: „През тези 10 часа видях как планината се разпада. Гората изчезна… Осъзнах, че само Бог е непоклатим. … Чувствам някакси, че ми се дава възможност да започна отново – според каквото Той е определил в Своя план за мен.”

Нищо в нашия свят, дори една планина, не е абсолютно неразрушимо. Само Бог е абсолютно неизменим – и пребъдва завинаги (Псалом 102:12). Той „е поставил престола Си на небето и Неговото царство владее над всичко” (Псалом 103:19).

Когато се доверим на Бога Той да ни пази, ние сме завинаги на безопасно място. Господ премахва греховете ни и ги захвърля на разстояние „колкото отстои изток от запад” (Псалом 103:12) И милостта Му към нас е „от века и до века” (cm. 17). Той ни държи във всемогъщите Си ръце и нищо не може да ни отдели от тази всемогъща прегръдка (Йоан 10:28-29).

„Ти, Господи, до века седиш Цар и споменът Ти е от род в род.“ Псалом 102:12

ВЪЗМОЖНО Е СВЕТЪТ ДА СЕ РАЗПАДА ОКОЛО НАС, НО БОГ НИКОГА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ.