ТОЙ СЕ ПРЕОБРАЗЯВА – ЧАСТ 4

На Планината на преображението Мойсей бе свидетел за Христовата победа над греха и смъртта. Той бе представител на онези, които ще излязат от гробовете си при възкресението на праведните. Илия, взетият на небето, без да види смърт, бе представител на тези, които ще живеят на земята по времето на Христовото второ идване и които ще бъдат изменени “в една минута, в миг на око, при последната тръба”, когато “това тленното” ще “се облече в нетление и това смъртното” ще “се облече в безсмъртие” (1Кор. 15:51-55). Исус бе облечен в небесна светлина, с каквато ще се яви, когато ще дойде “втори път, без да има работа с грях, за спасение- “. Защото Той ще дойде “в славата на Отца Си със светите ангели” (Евр. 9:28; Марко 8:38). Обещанието на Спасителя към Неговите ученици сега се изпълни. Бъдещото царство на славата бе представено на планината в миниатюра – Христос Царят, Мойсей – представител на възкръсналите светии, а Илия – представител на преобразените светии. Учениците още не схващат значението на картината, но се радват, че техният търпелив, кротък и смирен Учител, Който бродеше по земята като безпомощен странник, е почетен така от двамата привилегировани от Небето мъже. Те си мислят, че Илия е дошъл, за да оповести царуването на Месия и че е настъпил часът за основаването на Христовото царство на земята. Споменът за техните страхове и разочарования щеше да изчезне завинаги. Копнеят да останат тук на това място, където се е открила Божията слава. Петър възкликва: “Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три шатри: за Тебе една, за Мойсея една и една за Илия.” Учениците бяха уверени, че Мойсей и Илия са изпратени да закрилят техния Учител и да установят царската Му власт. Но преди короната трябва да дойде кръстът. Не провъзгласяването на Христос за цар, но предстоящата Му смърт в Ерусалим е предметът на техния разговор с Исус. Понасящ немощта на човечеството и натоварен с Неговата скръб и грях, Исус се движеше сам сред хората. Когато тъмнината на предстоящото изпитание започна да Го угнетява, Той се почувства самотен в един свят, който не Го познаваше. Даже и любимите Му ученици, погълнати от своите съмнения, мъка и амбициозни надежди, не схванаха тайната на Неговата мисия. На Небето Той бе живял сред любов и дружба, а в света, създаден от Него, бе самотен. Сега Небето Му изпрати Свои вестители, не ангели, а хора, понесли страдания и скърби. Те можеха да съчувстват на Спасителя в изпитанията на земния Му живот. Мойсей и Илия бяха съработници на Христос и споделяха Неговия копнеж за спасението на хората. За Израил Мойсей се бе молил така: “- прости греха им! Но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал!” (Изх. 32:32). Илия познаваше самотата, тъй като през три и половина години на глад бе носил бремето на омразата на народа и своята горчива участ. Сам стоя той за Бога. На планината Кармил сам бе избягал в пустинята в скръб и отчаяние. Тези мъже, предпочетени пред всеки ангел, стоящ около Божия престол, бяха изпратени да говорят с Исус за събитията, свързани с Неговите страдания, и да Го утешат с уверението, че цялото небе Му съчувства. Главната тема на техния разговор бе надеждата на света, спасението на всяко човешко същество. Понеже бяха повалени от съня, учениците почти не чуха разговора между Христос и небесните вестители. Тъй като не успяха да се преборят с умората и да се молят, не получиха онова, което Бог желаеше да им даде – разбиране на Христовите страдания и на славата, дето щеше да последва. Не получиха благословението, идващо от участието в Неговата саможертва. Мудни във вярата си, тези ученици малко ценяха съкровището, с което Небето се стараеше да ги надари. Все пак получиха голяма светлина. Увериха се, че цялото небе знае за греха на еврейската нация – отхвърлянето на Христос. Те получиха по-ясна представа за делото на Изкупителя. Видяха с очите си и чуха с ушите си неща, неразбираеми за хората. Станаха “очевидци на Неговото величие” (2Петрово 1:16) и съзнаха, че наистина Исус е Месия, за Когото бяха свидетелствали патриарси и пророци и Когото и небесният всемир признаваше за такъв. Докато гледаха картината на планината, “светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син-, Него слушайте!” Като наблюдаваха облака на славата, по-ярък от този, който водеше израилевите племена в пустинята; когато чуваха Божият глас да говори в страшно величие, от което планината трепереше, учениците паднаха на земята като поразени. Те останаха проснати със закрити лица, докато Исус ги приближи и докосна и прогони страха им с познатия глас: “Станете, не бойте се!” Осмелявайки се да погледнат нагоре, те видяха, че небесната слава бе отминала и образите на Мойсей и Илия бяха изчезнали. Пак бяха в планината сами с Исус.