За известно време Кръстителят имаше по-силно влияние над народа, отколкото управниците, свещениците и князете. Ако се беше провъзгласил за Месия и беше вдигнал бунт против Рим, свещениците и народът щяха да се наредят под неговото знаме. Всичко, което можеше да подбуди амбицията към светски завоевания, бе приготвено от Сатана, за да бъде използвано срещу Йоан Кръстител. Но Кръстителят прояви твърдост и решително отказа пленителния подкуп. Вниманието, което бе съсредоточено върху него, той насочи към Друг. Тогава Йоан видя вълната на популярността да се оттегля към Спасителя. Ден след ден тълпите около него оредяваха все повече. Когато Исус дойде от Ерусалим в околностите на Йордан, народът се тълпеше да Го слуша. Броят на учениците Му растеше всеки ден. Мнозина идваха да се кръстят и макар че самият Христос не кръщаваше, поверил бе тази служба на Своите ученици. Така Той постави печата Си върху мисията на своя предвестник. Но учениците на Йоан завиждаха на растящата популярност на Исус. Те бяха готови да критикуват делото Му и скоро се откри случай за това. Между тях и евреите възникна въпросът, дали кръщението може да очисти душата от греха. Те твърдяха, че кръщението на Исус се различава съществено от Йоановото. Скоро влязоха в спор с Христовите ученици относно формалните думи, които трябваше да се произнасят при кръщение и накрая – за правото на Христос изобщо да кръщава. Учениците на Йоан дойдоха при учителя си с горчивина, казвайки: “Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава и всички отиват при Него.” Чрез тези думи Сатана изкушаваше Йоан. Макар че мисията му бе към края си, Йоан все още можеше да спъне делото на Христос, ако съжалеше себе си и изразеше горчивина или разочарование от това, че бе изместен. Той можеше да посее семена на разкол, да поощри омразата и завистта и сериозно да спъне прогреса на евангелието. Йоан по естество притежаваше грешките и слабостите, присъщи на всеки човек, но докосването до Божията любов го бе преобразило. Живееше в атмосфера, неосквернена от себелюбие и амбиция. Издигнал се високо над омразата и завистта, той не изрази съчувствие към недоволството на своите ученици, а показа колко ясно разбира връзката си с Месия и колко радостно посреща Този, на Когото бе приготвил пътя. Той каза: “Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето. Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм изпратен пред Него. Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца.” Йоан се представи като приятелят, който действа като вестител между сватосваните страни в подготовка за сватбата. Мисията на приятеля е изпълнена, когато младоженецът получи невестата. Той се радва с радостта на тези, за чийто съюз е съдействал. Йоан бе призван да насочи хората към Исус и радостта му бе да свидетелства за успеха на Христовото дело. Той каза: “- тая моя радост е пълна. Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.” Гледайки с вяра на Изкупителя, Йоан се издигна до висотата на себеотрицанието. Той не се стараеше да привлече хората към себе си, а да издигне мислите им по-високо и по-високо, докато намерят покой в Агнеца Божи. Той беше само глас, вик в пустинята. Сега с радост прие тишината и неизвестността, за да се обърнат очите на всички към Светлината на живота.