Както се вижда, написването на Библията като цялостно произведение завършва през I в. сл. Хр. Независимо от многобройните преписи, копия, преводи и издания, днешната Библия съдържа точно и напълно онова, което свети човеци под влиянието на Светия Дух са завършили още тогава. И сега Книгата на книгите се състои от 66 книги. От тях 39 съставляват Стария Завет (929 глави, 23 214 стиха), който описва събитията преди Христа и съдържа пророчества за Него и за новите времена. Новият Завет описва изпълнението на тези пророчества, живота и делото на Исус Христос и на Неговите ученици, Второто Му пришествие, както и края на този свят, новото небе и новата земя. Той се състои от 27 книги (260 глави, 7 959 стиха).
Нека кажем няколко думи за авторите на библейските текстове. Те всички заедно съставляват съвкупност от около 36 човека, които са писали на три различни езика – староеврейски, арамейски и гръцки. Тяхното творчество се разгръща в един период от 1 600 години в три различни континента (Азия, Африка, Европа). Възниква въпросът: Възможно ли е толкова различни автори, живели в различни времена и на различни места да създадат една толкова всестранна, логически непротиворечива книга? Защо нейните пророчества се изпълняват с изумителна точност, без да има никакъв провал в предсказвателната й сила? Авторите на Библията са хора, различаващи се по манталитет, образование, култура и професия. Между тях има високообразовани люде, както и обикновени, прости трудови хора. Общото между тях е, че те всички твърдят едно и също – първоизточникът на тяхното знание е Самият Бог.
Като цяло Библията представлява комплексно литературно произведение, съдържащо история, поезия, проза, философия, красноречие, драма, трагедия, военни доклади, закони, право, проповеди, нравоучения, летописи, любовна лирика, пророчества. Въпреки разноликия характер на източниците и на състава си, Библията притежава поразителна хармония и единство в съдържанието си. Всичките й книги съставят едно неделимо цяло, което показва, че всички те имат един единствен Източник. Авторът на Библията фактически е Сам Бог, но Той е предал информацията Си чрез мисълта на свещени, подбрани от Него хора. Това се вижда от старанието на нейните автори, които записват точно и ясно текстовете, вдъхновени от Светия Дух, вижда се и от старанието на милионите преписвани, преводачи, коректори, които извършват точно и безпогрешно, според оригинала, своите преводи и преписи. Тя е преведена на 2500 езика, наречия и диалекти, най-тиражираната и най-разпространената книга в света.
Може да се каже, че всяко съвременно откритие в науката (вкл. и археологията) все по-силно и по-убедително потвърждава историческата истинност, автентичността и голямата предсказвателна сила както на Стария, така и на Новия Завет. Всичко това показва, че Библията в сегашния й вид е една достоверна, авторитетна и автентична книга. Това се дължи най-вече на нейното удивително, уникално качество да бъде истинна и логически непротиворечива въпреки нейната всеобхватност и невъобразимо богата тематика. В това отношение Библията надминава всички останали свещени книги, характерни на другите световни религии.
В никоя друга религиозна книга на народите по света и в никаква друга литература, създадена от човешката цивилизация не се съдържат толкова много точни пророчества, които със своето реално покритие с действителните неща говорят недвусмислено за това, че Нейният Истинен Автор е Самият Бог. На Нютон се приписват следните думи: „Бог е дал пророчествата не просто зa да задоволи любопитството на хората, като им осигури възможност да знаят нещата предварително, но след като се сбъднат, да могат да разберат Неговата намеса. Защото сбъдването на нещата е неоспорим аргумент, че светът се управлява от Божието Провидение.“
Библията сама по себе си е напълно достатъчна, за да опознаем характера и Личността на Бога, да разберем всичко, което е необходимо, за да променим характера си в хармония с Неговата воля, да водим праведен живот, да осъзнаем правилно в какво се състои нашето бъдеще и спасението ни.
