УРОКЪТ ОТ ВИТЛЕЕМ
„Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение“ (Евр. 9:28).
По време на първото идване на Христос свещениците и книжниците на светия град, на които бяха поверени Божиите пророчества, биха могли да различат знаменията на времето и да известят идването на обещания Месия. Пророчеството на Михей посочваше мястото на Неговото раждане, а Даниил определи точното време на въплъщението Му. Бог беше предоставил тези пророчества на еврейските водачи; за тях нямаше извинение, ако не знаеха и не информираха народа, че идването на Месия е наближило. Невежеството им бе в резултат на греховна небрежност (…)
Целият народ трябваше да бди и да чака, за да бъде сред първите, които приветстват Изкупителя на света. За жалост, във Витлеем двама уморени пътници от хълмовете на Назарет преминаха по цялата тясната улица чак до източния край на града, без да намерят подслон за нощта. Нито една порта не се отвори, за да ги приеме. Най-сетне намериха подслон в мизерен обор за добитък. И именно там се роди Спасителят на света (…)
Нямаше дори признак, че Христос е очакван, липсваше каквото и да е приготовление за Княза на живота. С почуда небесният пратеник се канеше да се върне с позорната вест в небето, когато изведнъж откри група овчари. Те прекарваха нощта при стадата си и докато се взираха в звездното небе, размишляваха с копнеж върху пророчеството за идването на Месия, Изкупителя на света. Ето хора, готови да приемат небесната вест! Внезапно Божият ангел им се яви, за да обяви пред тях добрата вест за великата радост (…)
О, какъв урок е този чуден разказ от Витлеем! И как само порицава нашето неверие, самолюбие и самодоволство! Какво предупреждение е той, за да бдим да не би с нашето престъпно безразличие да не разпознаем знаменията на времето и деня, когато и ние ще бъдем посетени.
(Великата борба, стр. 313-315).