УСЛОВИЕТО ОБИЧ

“… докрай ги възлюби.” Йн.13:1

Сред падналото човечество трябва да се извърши една дълбока по смисъла си и всеобхватна по замаха си работа. Това е истинското, право тълкование на неподправеното обръщане. Законът на Господа е съвършен – възвръща душата. Отговорът на въпроса, зададен от законника, обхваща целия дълг на човека, посветил се на търсенето на вечния живот. Законникът не можеше да избегне въпроса, който така прямо и целенасочено даваше израз на истинските условия за вечния живот. Този човек разбра своето положение и нуждата да удовлетвори изискването на закона чрез върховна любов към Бога и в обичане на ближния като себе си. Той знаеше, че не бе удовлетворил нито едно от двете изисквания поради неговото небрежие да бъде покорен на първите четири и вторите шест заповеди, които така ясно показваха святите Божии поръчения и сега се отпечатваха чрез Святия Дух върху сърцето му. Законникът видя себе си претеглен върху везните на светилището, които показваха колко недостатъчен бе всъщност. Той не беше служил на Бога с цялото си същество, защото не бе възлюбил Господа своя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум. При такава решителна неспособност да удовлетвори изискванията на небесния закон, той не можеше да обича своя ближен като себе си.

Така, в присъствието на цялото множество, законникът даде в най-синтезиран вид евангелските условия за получаване на вечния живот – условия, валидни за всеки представител на човешкия род.