Ако Спасителят на човеците, Божият Син, имаше нужда от молитва, то колко повече ние – слаби, грешни и смъртни – трябва да чувстваме необходимостта да се молим с пламенност и постоянство. Нашият небесен Отец не желае нищо толкова, както да разпростре върху нас пълнотата на Своята благодат. ТОЙ държи ние да пием винаги от извора на безконечната любов. Не е ли странно тогава, че се молим така малко? Бог е всецяло предразположен да се вслуша в молитвите и на най-смирените Си чада.

Не трябва да смесваме вярата с чувствата. Вярата, истинската вяра, няма нищо общо с дързостта и предположението. Само този, които я притежава, е защитен срещу дързостта, защото тя е сатанинска фалшификация на вярата. Да говорим за вярата, а да се молим без усърдие и жива вяра, това не означава нищо…

Много хора мислят, че вярата е едно мнение. О, вярата, която спасява е едно действие, чрез което тези, които приемат Христос, сключват договор – Завет с Бога. Истинската вяра е синоним на живот. Една жива вяра означава едно нарастване и увеличаване на силата, едно неизразимо доверие, което позволява на душата да стане една побеждаваща сила.