Принцип №3: Учете детето да отлага удоволствието

Здравейте!

Това е третото видео от поредицата „Искам детето да ме чува“. Тя е за родители и учители, които искат децата да ги чуват и слушат, без да се налага да използват насилие. Аз съм Йорданка Дейчева, психолог, учител и родител. Възпитанието не е лесно нещо, защото всяко дете е уникално и изисква индивидуален подход. Но има няколко принципа, които работят при всички деца и които можете да усвоите и да използвате. Всеки от тях коментирам в отделно видео. Днес ви представям Принцип №3: Учете детето да отлага удоволствието.

В началото набързо ще припомня Златното правило, което стои в основата на всички принципи на възпитание: Вие сте водачите в семейството или училището, а не децата. Вие сте тези, които определят правилата, а не децата, защото те не са достатъчно зрели да знаят кое е най-доброто за тях.

Да преминем към Принцип №3: Учете детето да отлага удоволствието. Идеята е да учим детето да отлага незабавното удовлетворяване на желанията си заради нещо по-важно в бъдеще. Това е принцип в Психологията, който означава следното: ще се лиша от нещо приятно за мен, но не толкова важно в момента, за да постигна нещо по-важно в бъдеще. Например: Много ми се иска да изям тази торта сега, но няма да го направя, за да не натрупам мазнини, които в бъдеще да доведат до високо кръвно, запушени артерии и т.н. Или пък много ми се играе на компютъра сега, но няма да играя, а ще си напиша домашното, за да получа добро образование и да имам шанс за добра професия в бъдеще.

Когато мисля за принципа на отлагане на удоволствието, във въображението ми веднага изниква позната картина: 1 фаза: детето иска нещо от магазина, майката не го купува; 2 фаза: детето надава зверски вик, тропа с крака, търкаля се по пода; 3 фаза: засрамената майка купува набързо нещото и се измъква с детето от магазина по най-бързия начин.

Често се шегуваме с такива случки и казваме, че като порасне, детето няма повече да прави така. Обаче е факт, че създадените в детството навици много трудно се изкореняват. Затова ако не научим децата си да отлагат удоволствието на 3 г., те най-вероятно ще си останат такива и на 30, и на 60. А тогава действията им за постигане на удоволствието, което не искат да отложат, няма да са толкова безобидни като викането или търкалянето по земята.

Един трагичен пример, който преди време гърмеше по медиите: 24 годишен мъж уби жена за 80 лева. Самоконтролът му е толкова слаб, че иска да получи парите веднага – и то на всяка цена. Дори с цената на човешки живот. Така че следващият път, когато детето или внучето ви започне да тропа с крак и да вика в магазина, си помислете какъв човек искате да стане – и тогава решете дали ще си направите труда да го научите да отлага удоволствието, или ще го оставите да „иска всичко и да го иска сега“, както се пее в световно известната песен на група Куин.

Искам всичко, искам всичко,

искам всичко и го искам сега!

Това е красноречив пример как популярната култура саботира самоконтрола – нашия и на децата ни.

Спомням си, че когато дъщеря ми беше на няколко години, веднъж опита номера с търкалянето. Влязохме в един магазин и аз отказах да ѝ купя нещо, дори вече не помня какво, някаква храна вероятно, защото магазинът беше хранителен. Тя се разсърди и седна на земята. Родителското чувство на срам в такъв момент е много силно, защото започваме да си мислим, че се излагаме публично пред всички като лоши родители. Но трябва да преглътнем крехкото си его и да мислим кое е най-доброто за детето. А то не е да отстъпим пред манипулативната принуда. Аз я погледнах, запазих спокойствие (нетипично за мен) и просто ѝ казах, че си тръгвам. И излязох от магазина без да се обръщам. Като видя, че говоря сериозно, тя бързо-бързо се отказа от ината и затича след мен.

Тук трябва да вмъкна, че децата са различни. Някои са по-инатливи от други и изискват много повече търпение и усилия. В подобен случай бих посъветвала майките да запазят спокойствие, когато детето им започне да вика, да се търкаля или нещо подобно, и просто да го изнесат или изведат от мястото, където има много хора, за да се разсее. Няма полза нито да се опитвате да го надвикате, нито да отстъпвате пред желанието му. След като се успокои и стигнете вкъщи, след като се охладят добре страстите, трябва да бъде проведен сериозен разговор за поведението на детето и за това какви последици ще има, ако то продължава да се държи така необуздано. Всяко дете опитва дали може да надделее над родителя, но когато види, че родителят не се поддава, се примирява рано или късно. Повече за детските манипулации ще поговорим в четвъртото видео: Не се поддавайте на манипулация.

Има едно лесно упражнение, с което можете да покажете на децата, а и на себе си, че е възможно да отлагате незабавното удовлетворяване на желанията си. Това упражнение показва, че желанието е като вълна: идва внезапно, има връх (най-силното желание) и си отива. Възбудата в мозъка трае определено време и после намалява. Ако изчакаме да премине вълната, ще имаме волята да отложим удоволствието.

Можете да го правите и в къщи, и в училище. Кажете: „Хайде сега да си поемем дълбоко дъх и да го задържим за 10 секунди“. За по-малки деца времето може да е 5 секунди. Може да пляскате с ръце, за да отброявате секундите, или да включите хронометър. След това трябва да обясните на детето, че както си е задържало дъха 5 или 10 секунди, така може и да изчака и да не посяга към чипса или бонбона преди времето за обяд. Желанието ще отмине като вълна. Може да изчака до заплатата на мама или тате, за да купят желана играчка и т.н., зависи какво точно искате да научите детето, че трябва да изчака.

Накрая трябва да кажете, че ако се научи да изчаква, ще получи много по-голяма награда в бъдеще: например ако не яде по всяко време, ще бъде здраво и няма да го боли коремчето. Винаги трябва да обяснявате каква е ползата от изчакването. Ако детето е по-голямо, илюстрацията и езикът трябва да бъдат съответни на възрастта.

Това упражнение е много полезно и за хора, които се опитват да се борят със зависимости, например преяждане със сладко или тютюнопушене. То ни помага да осъзнаем, че когато почувстваме непреодолимото желание да посегнем към сладкиша или цигарата, ако спрем и изчакаме известно време, като същевременно дишаме дълбоко и се разсейваме с нещо, желанието намалява и ние можем да отложим удоволствието от вредния навик заради по-доброто здраве.

Днес, за съжаление, малко родители и учители учат децата да отлагат удоволствието. Повечето задоволяват капризите им незабавно и не си дават сметка, че така залагат бъдещи прояви на агресия и дори престъпване на закона, когато порасналото дете стане възрастен и някой откаже да му даде каквото иска. Способността да отлагаме удоволствието е пряко свързана с отговорността. Дете, което е научено да отлага незабавното удовлетворяване на желанията си заради нещо важно, ще седне да си научи, въпреки че другите деца излизат навън да играят. Ще проявява старание и ще внимава в час, въпреки че другите започват да приказват и да вдигат шум.

В класа на сина ми веднага си проличава кои деца притежават това умение – учителите веднага забелязват разликата. Някои деца не могат да стоят спокойно в час, започват да шумят и винаги мърморят и се оплакват от домашните, докато други без много шум си изпълняват задълженията и успяват да задържат вниманието си в час.

Въпреки масовата настройка за себеугаждане, изключително много се радвам, че забелязвам и деца, които са научени на самоконтрол. Огромно впечатление ми направи следната новина по медиите преди известно време: Петима ученика от Строителния техникум в Стара Загора през голямото междучасие се връщали в училище, когато попаднали на пачка пари – почти 1700 лв. Петнадесет годишните младежи казали на своите учители, извикали полиция и върнали парите. Ако това бяха разглезени деца, които „искат всичко и го искат сега“, те щяха да вземат парите и да ги похарчат без никакви угризения. Но родителите на тези тийнейджъри са ги научили, че удоволствието не трябва да се постига на всяка цена – в случая с кражба – а трябва да се отложи заради нещо по-добро: радостта и благодарността на човека, който е загубил парите.

Много е важно да учим себе си и децата си, че да удовлетворяваш веднага желанията си е егоизъм, а да отложиш удоволствието заради нещо важно – това е истинско себеотрицание и алтруизъм. Как да направим това?

Примерът на родителите

Ние, родителите, трябва да покажем на децата си колко е важно да отлагат удоволствието, като самите ние го практикуваме. Например: детето иска да ни покаже рисунката си, а ние сме забили поглед в телефона и предпочитаме да прочетем клюките във Фейсбук – тогава детето получава посланието, че егоистичните желания стоят над грижата за другия. И ще прави същото. Ако обаче детето вижда, че родителят оставя телефона и му обръща внимание, тогава то несъзнателно попива добрия пример.

Много родители се оплакват от нежеланието на децата им да учат. Това нежелание в голяма степен се корени в нежеланието на родителите да отделят време да изградят у детето си навици на учене и да му помагат през първите години в училище. Някои родители не искат да отложат удоволствието от заниманията или почивката си, за да изградят основата на добрите навици на детето си. Особено през първи и втори клас е времето, когато полагате основата на навиците за учене. Родителят е този, който трябва да състави дневния режим и да помага на детето в тази съвсем нова за него област. В първи клас трябва да следите дали детето си учи и си пише домашните, да му помагате и да го поощрявате. След като видите, че то вече е свикнало да учи редовно, можете да го оставяте самó да пише и само да проверявате накрая дали всичко е вярно. Разбира се, това изисква много време и усилия, но след това през всичките бъдещи учебни години ще бъдете спокойни, че детето си учи и ще има добри перспективи за университетско образование и добра професия. А по този начин то също си изгражда и навика да си върши задълженията и да не кръшка от работа.

Давайте добри примери от живота

За да покажете на детето, че има голяма полза да се научи да отлага удоволствието, винаги давайте добри примери с истински случаи от живота, когато ви попаднат. Това може да сте вие, ваши роднини, приятели, примери от новините или книгите. Библейските герои Йосиф, Даниил и Самуил са много подходящи за деца от всички възрасти. Аз съм давала на децата си пример със съседско дете: „Виж дъщерята на съседката как сериозно учи, не си губи времето по улиците, а се старае. Затова успя да влезе в университета с хубава специалност и сега вече работи, взема добра заплата и е съвсем самостоятелна“.

Само че е много важно и как го казваме. Унижаването на детето е напълно погрешен вариант: „Виж детето на съседите колко е добро, а пък ти какъв си непрокопсаник!“ Гарантирам ви, че такова отношение няма да мотивира детето ви да се промени, най-много да натрупа омраза към съседското дете и да го набие от яд. По-добре е да кажем: „Виж братовчедка ти колко много учи в университета, направила е добро впечатление и вече са я взели на работа. Ако и ти се стараеш, хората ще забележат колко си сериозна и ти също ще имаш добри перспективи за работа“.

Учете ги да контролират апетита си

Контролът на апетита има ключова роля, за да се научим да отлагаме удоволствието. Връзката е право пропорционална: Колкото повече контролираме лакомията си, толкова повече ще успяваме да контролираме всеки аспект от живота си. Елън Уайт, най-превежданата жена-писател в световен мащаб, казва: „Угаждането на апетита причинява нервна възбуда и мозъчната енергия се изчерпва, което ни пречи да мислим спокойно и рационално. Така умът става неуравновесен. Висшите и благородни мозъчни функции се принизяват да обслужват животинските ни страсти“ (Диета и храна. С: Нов живот, 1993, с. 107).

Психологически проучвания потвърждават, че децата, които са свикнали да отлагат удоволствието, са по-щастливи и постигат повече успехи като възрастни.

Експериментът с бонбона

Към края на миналия век психологът Уилям Мишел прави първите стъпки в разкриване връзката между отлагането на удоволствието и самоконтрола.

Експериментът: На деца се дава бонбон (или някакъв апетитен сладкиш) и им се предлагат две възможности: да го изядат веднага или да почакат 10-15 мин. Ако не го изядат веднага, след това ще им бъде даден втори бонбон.

Мишел проследява живота на децата в продължение на години и установява поразителна връзка между способността на децата да отлагат удоволствието и постиженията им в живота като възрастни. Тези, които не могат да чакат, имат по-висока степен на затлъстяване и по-ниски оценки в училище. Тези, които успяват да изчакат по-дълго, имат съвършено различна съдба, включително по-ниска телесна маса и по-високи резултати на стандартните тестове. (https://en.wikipedia.org/wiki/Walter_Mischel)

Трябва да се замислим какво залагаме в бъдещето на децата си: лакомия и мързел или самоконтрол и трудолюбие. Успехът им като възрастни зависи в голяма степен от това дали ще угаждаме на всяка тяхна прищявка, или ще ги научим на самоконтрол.

В следващото видео ще представя Принцип №4: Не се поддавайте на манипулация!

Ако желаете да следите видеата и публикациите ми, харесайте ФС „Психология за всеки ден“ и посетете нашия уебсайт https://facebible.bg/, където в раздел Психология публикувам статии и видеа.