УЧИМ ЛИ ДЕЦАТА СИ НА ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ?

Онзи ден бях свидетел как един незначителен проблем в училище се превърна в огромна караница. Две момичета, които са приятелки, се скараха за липсваща торбичка. Едната си слагаше четките и боите в нея, а другата каза, че торбичката била нейна. Втората отрече, първата я обвини, че лъже, и цялата история приключи със сърдене и преместване на второто момиче на друг чин.

Едно незначително неразбирателство прерасна в междуличностен проблем, придружен от предизвикателни жестове, обиди и разрив в отношенията. Със сигурност, нивото на емоционална интелигентност в тези две момичета никак не е високо. Няма цивилизовано изразяване на чувствата и мислите, нито желание за разбиране на мислите и чувствата на другия. Да не говорим пък за емпатия и уважение. Даже имаше дърпане, блъскане, една не се сбиха.

Много ми заприлича на механизма на лесния развод днес: вземай си куклите, дай ми парцалките, отивай на другия чин (Премести се в друга квартира!). Както общуват и разрешават конфликтите майките и бащите, така се научават и децата.

А колко по-добър резултат щеше да има, ако просто седнехме да поговорим… Но за това се изискват много ценности и умения, които трябва да сме видели в собственото си семейство като деца или да сме усвоили, след като сме се осъзнали като самостоятелни личности.

  1. Уважение към личността и мнението на другия

  2. Готовност да мислим за неговото/нейното щастие поне толкова, колкото за нашето

  3. Способност да оценяваме правилността на мисленето си

  4. Умение да контролираме чувствата си

Така казано, звучи много сложно и трудно постижимо. Но ако се замислим, когато майката се намесва в кавгата на малките деца и ги учи как да си играят заедно без агресия, тя постига в няколко минути всички тези цели. До следващата кавга… Ако е достатъчно настоятелна и достатъчно загрижена за децата си, те ще възприемат тези ценности постепенно.

Обаче някой трябва да направи първата стъпка – да промени своето мислене и своята ценностна система. Защо това да не си ти?

Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg