ФАЛШИВО ОСВЕЩЕНИЕ

Освещението, което днес придобива популярност сред религиозния свят, носи със себе си дух на себевъзвеличаване и незачитане на Божия закон, което го определя като чуждо за библейската религия. Поддръжниците му учат, че освещението е мигновено дело, чрез което, единствено с вяра, може да се постигне съвършена святост. „Само вярвай – казват те – и благословението е твое.“ Не се предполага да се изисква никакво друго по-нататъшно усилие от страна на получателя. В същото време отричат авторитета на Божия закон, като настояват, че са свободни от задължението да спазват заповедите. Но възможно ли е за хората да бъдат святи в съзвучие с волята и характера на Бога, без да са стигнали до съгласие с принципите, които са израз на Неговото естество и воля?

Желанието за една лесна религия, която не изисква никаква борба, отричане от себе си или отделяне от светското безумие, е направило доктрината за вярата, както и самата вяра, популярна доктрина; но какво казва Божието Слово? Апостол Яков заявява: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? (…) Искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е мъртва“ (Яков 2:14,20).

Свидетелството на Божието Слово е срещу тази измамлива доктрина за вяра без дела. Не е вяра това, което изисква благоволението на Небето, без да се съобразява с условията, при които милостта бива дадена – това е дързост; защото искрената вяра е положила основите си в обещанията и условията на Писанията.

Нека никой да не се самозалъгва, като вярва, че може да стане свят, докато същевременно своеволно престъпва дори едно Божие изискване. Извършването на един съзнателен грях смълчава свидетелстващия глас на Духа и отделя душата от Бога (…) „Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е и истината не е в него. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена“.