Традиционната светска наука е безпомощна да обясни и осмисли фактите, налагащи един нов начин на научно мислене, който е чужд за нея. Тази наука по наше мнение не е в състояние да се приспособи към въпросните открития, затова тя е обречена. Нейното упорство се дължи на строгите правила, изключващи на първо място съществуването на Бога, правила, които вече много десетки години произволно и бих добавил, лекомислено са подчинявали и натъкмявали към нейните канони земната история и цялата истина за произхода на живота и устройството на Вселената.

Видният представител на философията на сциентизма Б. Ръсел, формулира сциентисткия аспект на науката по следния начин: „Всяко знание, което може да се постигне, трябва да се придобие чрез научни методи; а това, което науката не може да открие, човечеството не може да знае“. В такъв случай тази философия просто ни налага да приемем, че трябва да се примирим и да приемем смирено незнанието ни по най-важния за нас въпрос: от къде произлизаме самите ние? Как изобщо се е появил животът, в динамиката на който възниква и нашето собствено битие? Възможно ли е тези фундаментални за нас въпроси да стоят извън обсега на научното познание? Но дали изобщо си струва да се задават такива въпроси? Дали въпросите, които не допускат научно издържан отговор, в някакъв смисъл не са никакви въпроси или са „псевдовъпроси“, които само глупаци биха задавали и на които само обезумели наивници биха твърдели, че могат да отговорят? Никой от разумните хора не може да се съгласи с такова постулирано безсмислие. Търсенето на смисъл и цел в реалността е всъщност най-мощният стимул за развитието на човешката култура през вековете. Проблемът, свързан с първите и последни неща в обективната реалност, винаги е издигал въпроси от типа: „Как всичко, което ни обкръжава е започнало или то е съществувало вечно?“, „Кои сме ние и накъде отиваме?“, „Какъв е смисълът на живота?“, „Съществува ли Разумен Творец?“ и т. н.

Тези въпроси обаче възбуждат научната гордост и самоувереността на някои учени-материалисти, които обезумели от безсилието на традиционната наука да отговори на тях, започват да изказват категорични твърдения, очевидно неверни и в много случаи нелогични, наскърбени от очерталото се обстоятелство на ограничеността на материалистичната наука. Твърденията на учени като Аткинс и Докинс всъщност излагат науката на присмех и я компрометират. Т яхната позиция представлява сериозно отклонение от основната линия в науката, превръщайки последната в някаква хаотична и безпринципна религиозна догма. Твърдението, че науката не се нуждае от цел и смисъл“ е обида и здравия разум и духа, господстващ от векове н научното познание. Идеята, че вярата в Бога що доведе до края на науката, също е погрешна. Вярата в Бога очертава някакъв висш, конструктивен етап от развитието на науката, в който се възприема, развива и допълва всичко позитивно е издадено от материалистичната наука.

Днес псевдоучените, привърженици на еволюционната теория, виждат много добре несъстоятелността на своите аргументи и въпреки това упорито се придържат към тази постоянно губеща в научно отношение идея. В подкрепа на това ще цитираме изказването на един голям привърженик на материалистичния натурализъм и еволюционизма, който е специалист по генетика. Това е американският професор Ричард Лиуонтин, който съвсем откровено и ясно заявява следното: „Заставаме на страната на науката, въпреки очевидната абсурдност на някои от нейните идеи, въпреки неуспеха й да изпълни много от щедрите си обещания за здраве и живот, въпреки толерантността сред научната общност към неподкрепени, лишени от обяснения истории, защото сме се посветили предварително на нещо – верността към материализма… Нещо повече, материализмът е абсолют, защото не можем да пуснем Божествен крак през прага“.

Това изказване е едно типично откровение, разкриващо общия корен на „бунта срещу Бога“, независимо от това, дали той е с източник от средата на духовния свят в лицето на Луцифер или е с източник от средата на учените, привърженици на материалистичния натурализъм и еволюционизма. Може да се каже, че съвременната безбожна наука все повече придобива облика на своеобразна религия, която не включва в себе си представата за свръхестествено същество. Подобен характер има религията на будизма, в която също не присъства в явен вид представата за Живия и Личностен Творец, при което будистките поучения се разглеждат по-скоро като философия.

Но най-голямото бедствие, което произтича от безогледното приемане на безпочвените аргументи на еволюционизма, представлява начинът, по който следва да се третира човекът от еволюционна гледна точка. Философията на материалистичния натурализъм е породила сродната на нея философия на хуманизма, която се стреми да обожестви човека, и въпреки това идеята, че хората не са нищо повече от случайно подреждане на материални компоненти, е причина за най-големите бедствия на човечеството, възникнали през XX век-диктаторските режими на Хитлер, Сталин, Мао-Тцедун, Пол Пот и др., както и идеологиите на расизма, насърчаващи расовите сблъсъци и етническите борби сред народите.

Корените на упадъка в морала на обществото също могат да се открият в еволюционната теория. Опитът на еволюционистите да заменят или да омаловажат вярата в Твореца най-често има за последствие забравянето от страна на хората, че един ден те ще трябва да се изправят пред съда на Създателя им. Еволюционизмът е този, който ражда културата на наркотиците. Произволът в сексуалните връзки, който е в основата на много болести и психически разочарования, е на път да обезличи моногамното семейство. Може определено да се каже, че теорията на евопюцията лежи в основата на псевдонаучните направления на атеизма, политеизма, пантеизма, деизма, марксизма, комунизма, фашизма и глобализма, както и на почти всички окултни и езически религии, включително и модерното езичество, наречено „обединена религия“.

В настоящите статии ние пледираме преди всичко за научна честност. Съществуването на Твореца и Сътворението също трябва да бъдат представени не само в техния религиозен аспект, но и в аспекта на тяхната научна аргументираност и свидетелство. Безразличието и отстъплението от такава оформена вече стабилно и науката истина ще продължи да води до трагичните последствия на еволюционното учение. Нашата цел е да предотвратим тези печални за човечеството въздействия.