Физиката е наука, чийто предмет на изследване е цялата Вселена – от най-малките елементарни частици до нейната своеобразна макроструктура. Космологията представя много нови и разнообразни факти, подкрепящи идеята за съществуването на Твореца. Докато тя ни разкрива поразителната красота на макроструктурата на нашата Вселена, теорията на елементарните частици ни показва същото в мащаба на най-малките пространствени размери.
Анализите показват, че всеки опит за рационално обяснение на Вселената неизбежно достига до изводи, показващи ясно, че причината за нейния произход и за нейното съществуване се крие в същността на Единния Абсолютен Разум на Бога-Творец, чиято природа ние не можем да познаваме по принцип. Тази констатация се дължи най-вече на факта, че структурата и динамиката на Вселената е достъпна за разбиране от страна на самия човешки разум.
Една важна особеност в устройството на Вселената е нейната фина настройка на фундаментално ниво. Този факт бе открит от съвременната физика и космология. Той показва, че фундаменталните природни сили са „изумително сложно и прецизно балансирани, така че да могат да поддържат живо¬та. Най-новите изследвания показват, че много от основните константи в природата – от енергийните нива на въглеродния атом до скоростта, с която се разширява Вселената – имат точно стойностите, необходими за съществуването на живота.
Във физиката на елементарните частици тези факти се обобщават от т. нар. антропен принцип (АП), чиято точна формулировка дължим на два¬ма известни философи на физиката – Бароу и Типлър. АП характеризира нашата Вселена като подредена и организирана същност, обуславяща възможността тя да бъде наблюдавана от място, където условията благоприятстват разгръщането на разумен живот. Оказва се, че основната картина на Вселената, включваща качества като размери, форма, възраст и законите за нейната същност трябва да бъдат от такова естество, че да могат да включват и развитието на надарени с разум наблюдатели.
Налице е изключително рядко стечение на благоприятни за появата на живота обстоятелства, които откриваме както във фундаменталната структура на материята, така и в макроструктурата на Вселената. Числовите стойности на фундаменталните константи, като заряда и масата на електрона, заряда и масата на протона и неутрона, гравитационната константа на 11ютон, константите на електромагнитното, слабото и силното взаимодействия и др., каточели са подбрани и подредени от някакъв непонятен за нас Разум, така че техните стойности опре¬делят едно точно и смислено структуриране на наблюдаемата Вселена – от най-малките елементарни частици до куповете от галактики.
Удивителното съвпадение и съгласуваност в стойностите на фундаменталните константи може да се открие на всички нива в структурата на Вселената. Ето и някои факти: напр. масата на неутро¬на, който е съставна част от ядрото на атомите на химичните елементи, е съвсем малко по-голяма от масата на протона. Но именно тази малка разлика на масите прави възможно съществуването на химичните елементи в стабилно състояние, някои от които са съставни части на органичната материя. Ако фундаменталната константа на електромагнитното взаимодействие би била само с няколко процента по-различна от сега наблюдаваната стойност, светът като цяло би бил крайно нестабилен.
Известният английски астрофизик сър Фред Хойл е установил един друг твърде прецизен факт, обуславящ появата на живота. Известно е, че за поддържането на живота е необходимо наличието но елемента въглерод, чието ядро се образува от комбинирането или на три хелиеви ядра, или на хелиево и берилиево ядро. За да се получи стабилна конфигурация на тези комбинации от по-леки ядра е необходимо енергийните нива на основното състояние на ядрото да са много прецизно настроени едно спрямо друго. В ядрената физика това явление се нарича ядрено-магнитен резонанс. Ако отклонението във въпросното съгласуване на енергийните нива е повече или по-малко само с 1 % от наблюдаваната стойност, то стабилността на въглеродното ядро би била невъзможна. Оттук и поддържането на живота във Вселената би било невъзможно. Хойл твърди, че нищо не е разклатило атеизма му така силно, както тази констатация. Този изключително крехък и фин баланс на ядрените сили бил достатъчен да го убеди, че нещата изглеждат „като че ли някакъв супер интелект си играе както с физиката, така и с химията и биологията“ и че „няма слепи природни сили, за които си заслужава да говорим“.
Изненадващо прецизно е установен и балансът на силите на разширение и свиване в момента на Големия взрив, в резултат на който се предполага, че е възникнала Вселената. Ако в първите 10-43 секунди (което е почти миг) след този гигантски взрив съотношението между тези сили е било по-различно само с 10-55, това би предизвикало или твърде бързо разширяване на Вселената, при което не могат да се образуват звезди и галактики, или твърде бавно разширяване с последващ бърз колапс.
Учудващ е дори фактът на „подбора“ в стойностите на някои не чак толкова фундаментални параметри. Напр. в Слънчевата система, разстоянието между Слънцето и Земята е също така точно установено, че да благоприятства максимално за развитието на живота. Ако това разстояние би се различавало само с 0,5% от сегашната му стойност, животът на земята би бил невъзможен. Дори устройството на земята е такова, че то спомага за поддържането на живота върху нея. Ако масата на планетата ни би била с няколко процента по-малка, атмосферата в нея не би могла да се задържи и да има подходящия химичен състав, необходим за живота. Ако под земната кора нямаше гореща магма, която да поддържа топлинния баланс на планетата в определени граници, животът също би бил невъзможен. Ако в разтопената маса на магмата не доминираха елементите желязо и никел, земята нямаше да има магнитно поле, което да спира убийственото космично лъчение. Ако плътността на въздушната маса в атмосферата би била малко по-различна от реално съществуващата, в нея биха възниквали ураганни ветрове със скорост от порядъка на 1000 мили в час. Големият размер и относителната близост на спътника на земята (Луната), също има своето благоприятно значение за живота. Освен това, планетата ни трябва да се върти с точно определена скорост.
Ученият Хю Рос изброява много такива параметри, които трябва да бъдат точно настроени, за да може животът да е възможен. По негови изчисления вероятността да съществува такава планета във Вселената, в която всички тези благоприятни за съществуването на живота условия и обстоятелства се съчетават едновременно, е приблизително равна на 10-30, т. е. почти нула. Малката вероятност за възникването на благоприятната земна среда за развитието и под¬държането на живота говори за наличие на интелигентен дизайн, който в случая се отнася до устройството на Вселената като цяло. На езика па науката тази оценка би могла да се изрази с това, че вярата в Бога почива върху една много по-солидна научна обосновка, отколкото вярата и несъществуването на Бог. Това усилва вярата пи в съществуването на Бога, придавайки й определен, рационален, научно обоснован оттенък.