ФУТБОЛ С БЕЗПЛАТНИ ЯБЪЛКИ или ЖИТЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ
Тази сутрин, докато вървях по коридора в училището на сина ми, видях как две момчета играят футбол – с безплатните ябълки.
Това ме накара да се замисля на какво учим и на какво не учим децата си.
Може би ги учим да приемат всичко за даденост: някой винаги е длъжен да им дава всичко без някакви особени усилия от тяхна страна. Мама и тате винаги ще задоволяват всеки техен каприз. Учителката ще им пише шестици без много учене. От училище ще им дават безплатно плодове, закуски, учебници.
Светът ми е длъжен.
И може би не ги учим, че дължат благодарност за всичко: този, който им дава нещо, е направил някаква жертва, за да им го даде. Мама и тате работят здраво, за да задоволяват техните капризи. Учителката полага доста усилия, за да ги научи на нещо полезно. Някой е вложил труд и пари, за да могат те да имат безплатна ябълка.
Никой не ми е длъжен.
А може би нещо не е наред с житейската философия на нас, възрастните: светът е длъжен да работи за мен, а не аз за света.
А може би е време за нещо по-добро: „И нека всеки се грижи не само за нещата, които засягат лично него, а и за онези, които засягат останалите“ (Филипяни 2:4; ERV-BG).
Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен