ХАРАКТЕРЪТ – КАЧЕСТВО НА ДУШАТА

Характерът, оформен по Божествено подобие, е единственото съкровище, което можем да вземем от този свят на път към небето. Онези, които следват напътствията на Христос в този свят, ще вземат със себе си всяко божествено дело в небесните обиталища.

А в небето ние непрестанно ще трябва да се усъвършенстваме.

Умствените способности и гениалността не са характер, защото твърде често са притежание на хора, които имат точно противоположното на добър характер. Репутацията не е характер. Истинският характер е качество на душата, разкриваща се в поведението.

Добрият характер е източник на по-голяма ценност от златото и среброто. Той не остава незасегнат от тревоги и провали, а в деня, когато бъдат пометени земните притежания, ще се отплати богато. Чистота, постоянство и твърдост са качествата, които всеки трябва да се стреми да развива; защото те обличат притежателя им с непобедима сила – сила, която го прави готов да върши добро, силен да устоява на злото, способен да понася изпитания.

Силата на характера се състои от две неща – сила на волята и сила на себеконтрола. Мнозина младежи бъркат силата на неконтролируемата страст със силата на характера, но истината е, че онзи, който е под контрола на своите страсти, е слаб човек. Истинското величие и благородство се измерва чрез силите на човека да подчини чувствата си, а не от силата на чувствата му да го подчинят. Най-силният човек е този, който, докато е твърде чувствителен, за да нанесе обида, все пак ще обуздае страстите си и ще прости на враговете си.

Ако се смяташе за важно младите да притежават красив характер с целеустремени наклонности и вместо – както е сега – да имитират светските моди в облекло и поведение, щяхме да виждаме стотици там, където днес има само един, който прекрачва към стъпалото на действителния живот, подготвен да упражнява облагородяващо влияние върху обществото.