ХИПЕРАКТИВНО ЛИ Е ДЕТЕТО МИ?
Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието, ХРНВ (Attention-Deficit Hyperactivity Disorder, ADHD) e заболяване, което засяга приблизително 3-5% от населението на света. Проявява се през ранното детство:
- силно изразена импулсивност
- хиперактивност и неспособност за самоконтрол и концентрация
- два пъти по-често при момчета отколкото при момичета
- Хронично заболяване, при което между 10% и 60% от засегнатите деца продължават да проявяват симптомите и като възрастни.
- Много от тях успяват да развият механизми на компенсиране, което им позволява да минимизират симптомите и/или техните последствия.
ТРИТЕ ОСНОВНИ СИМПТОМА на ХРНВ са:
– Дефицит във вниманието – трудно задържа и превключва вниманието си, трудно отсява нужната информация, липса на организация. Но ако нещо достатъчно стимулира детето (например спортните дейности), тогава може да прояви добра концентрация.
– Хиперактивност – мърда непрекъснато с ръце и крака без причина, трудно му е да стои спокойно, говори много, тича и се катери прекомерно в ситуации, когато е неподходящо.
– Вербална/двигателна/социална импулсивност – говори и действа преди да е помислило, често прекъсва хората, убягва му връзката между постъпките му и последствията от тях, зарязва започната дейност заради друга, понякога се държи грубо и непочтително с другите.
Кои са причините за СИНДРОМ НА ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО И ХИПЕРАКТИВНОСТ?
СДВХ е комплексно неврологично нарушение, което според последните проучвания се причинява от дисфукцията на някои невротрансмитери в префронталната част на мозъка. Болшинството от изследователите-генетици смятат, че СДВХ не се дължи на лошото функциониране на един-единствен ген, а по-скоро на дисфункцията на набор от гени. Изследователите са установили, че при деца, юноши и възрастни със СДВХ, мозъчните зони, отговарящи за вниманието, за управление на организираността и за контрол на движенията, се активират по различен начин. Те също така са забелязали дисбаланс в нивата на някои невротрансмитери като допамин и норадреналин.
Многобройни изследвания са дали солидни доказателства, които позволяват да се твърди, че причините за това нарушение са генетични. Родителите и близките на деца със СДВХ често съобщават, че самите те са имали проблеми с хиперактивност, импулсивност или дефицит на вниманието. Рискът да бъдат засегнати, нараства при деца, чиито братя или сестри са диагностицирани със СДВХ.
Въпреки че в повечето случаи СДВХ се дължи на наследствени фактори, той би могъл да възникне като последица от неврологични увреждания в ранна детска възраст (възникнали при преждевременно раждане, от проблеми в неонаталния период, от излагане на плода по време на бременността на действието на токсини като олово, алкохол, тютюнопушене и др.) или в резултат на неврологично заболяване в ранна детска възраст с инфекциозен произход като менингит, енцефалит и др., или в резултат на краниоцеребрална травма или нараняване на главата, които биха увредили префронталната мозъчна кора.
Бидейки неврологично нарушение, трябва да се знае, че СДВХ не се предизвиква от външни фактори като недостатъчна или «лоша» родителска отговорност, нито от социално-икономически фактори, нито е следствие от мързел или липса на мотивация. Не се предизвиква също така от лошо хранене, недостатъчни упражнения или прекалено много време, прекарано пред телевизора. Както всяко друго заболяване на психиката или физиката, СДВХ би могъл да бъде усложнен от някой от тези фактори, но не и причинен от тях.
Някои психоафективни състояния, предизвикани от майчина депресия, малтретиране, развод на родителите, силна скръб и др., могат да предизвикат у детето поведение, сходно с поведението на деца със СДВХ. Тогава обаче говорим за «реактивна хиперактивност», а не за СДВХ.
Нарушения, често свързани със СДВХ:
– Тревожни разстройства;
– Разстройства на настроението;
– Депресивни разстройства;
– Комуникативни нарушения – трудности в овладяването на писмената реч – дислексия; езикови нарушения – дисфазия; моторни нарушения – диспраксия;
– Тикове – Синдром на Турет;
– Разстройства в поведението – агресивност, отказ от спазване на социални правила, антисоциално поведение и др.;
– Проблеми със зависимости – към цигари, алкохол, наркотици, видеоигри и др.
Силните страни на децата със СДВХ:
Детето със СДВХ, което е обгрижвано по правилен начин, успява да разкрие малко по малко своя капацитет. То има огромно въображение, то е креативно и изпълнено със забележителна енергия, спонтанност и ентусиазъм. Това дете успява да прави нещата по оригинален начин и да вижда детайли, които другите пропускат. То не търпи несправедливост и става закрилник на по-слабите. То е любящ и внимателен приятел, обича да помага на другите.
Предизвикателството за преподавателите на такова дете се състои в това да успеят да използват неговото високо ниво на активност, любознателния му дух и чувствителната му природа, за да му помогнат да се реализира като успешен и щастлив ученик.
Алберт Айнщайн – Джон Кенеди – Уолт Дисни – Жул Верн – Джон Ленън – Агата Кристи – Джим Кери – Том Круз – Карл Люис – Уил Смит – Стивън Спилбърг – Упи Голдбърг – Робин Уилямс – Силвестър Сталоун – Роберто Бенини – Шер – Стиви Уондър – Томи Хилфигер – Майкъл Фелпс (олимпийски шампион по плуване) и др.
Те са световноизвестни и са със Синдрома на дефицит на вниманието със или без хиперактивност. Знаехте ли това?
Кой поставя диагнозата Синдром на дефицит на вниманието със или без хиперактивност?
Преподавателят на детето не би могъл да постави тази диагноза, но ако забележи, че ученикът демонстрира симптоми на СДВХ, би могъл да насочи родителите към консултация със специалист. Хабилитираният специалист, който може да постави диагнозата, е с медицинско образование – педопсихиатър, невропедиатър, психиатър или невролог.
Поставянето на диагнозата не е лесно, тъй като подобни симптоми се демонстрират от доста лица. Не съществува билогичен тест за доказване на СДВХ. Разчита се основно на диагностика според клиничната картина. За нейното допълване се използват и данни, събрани от родителите и преподавателите на детето. За доуточняване на диагнозата биха могли да бъдат направени тестове за изследване на вниманието, психомоторни тестове, езикови тестове, тестове за изследване на интелектуалните способности.
За поставянето на диагнозата е важно да се знае, че симптомите на хиперактивност, импулсивност и дефицит на вниманието би трябвало да са демонстрирани с постоянство, честота и интензивност. Те би трябвало да са налице най-малко от шест месеца и да се проявяват в повече от една среда – например в училище И в къщи. Освен това, симптомите трябва да са засегнали училищните умения или социалното функциониране на детето.
Наблюденията, извършени от преподавателя, както и въпросници, попълнени от родителите, биха подпомогнали специалиста за поставянето на диагнозата.
Възможни маркери, насочващи преподавателя към дете със СДВХ:
→ детето прелива от енергия, не застава спокойно, мърда прекалено;
→ говори и действа преди да помисли, липса на добър контрол над емоциите и движенията;
→ реагира по незрял начин, без да може да направи връзка между постъпките си и последствията от тях;
→ не умее да чака, няма ориентация във времето;
→ често прекъсва другите и бърза да отговори преди да е чуло до край въпроса;
→ изглежда сякаш, че не слуша, гледа през прозореца; лесно се разсейва, но се мотивира от дейности, които са му интересни и тогава може да се концентрира за дълго време;
→ среща трудности да се организира, забравя или губи често вещите си;
→ има нужда някой да се занимава непрекъснато с него;
→ домашните му са лошо написани или изобщо не са написани;
→ прави много грешки от разсеяност, когато работи, като не се учи от грешките си;
→ липсва му постоянство в усилията и рядко довършва това, което е започнало;
→ има трудности при всички дейности, свързани с учене;
→ има поведенчески проблеми, когато е в група – импулсивно е, лесно се забърква в караници, не спазва основни правила;
Сведенията, давани от родителите, също са изключително важни и помагат за поставянето на диагнозата.
Йорданка Дейчева, психолог
