ХОМЕОСТАЗАТА КАТО УСЛОВИЕ ЗА СВОБОДЕН И НЕЗАВИСИМ ОТ ВЪНШНИТЕ ВЛИЯНИЯ ЖИВОТ

ПЪРВА ЧАСТ

Всички процеси в човешкия организъм са балансирани – намират се в динамично равновесие, което е резултат от непрекъснатото отклоняване и следващо възстановяване на физиологичните показатели /параметри/.

Хомеостазата е постоянство на вътрешната течна среда на тялото, която се изразява с количествена стабилност на редица параметри, характеризиращи нормалното състояние на организма: концентрация на хранителни вещества / глюкоза, аминокиселини, мастни киселини/, концентрация на соли, концентрация на кислород и въглероден диоксид, концентрация на отпадни продукти /урея, креатинин/, обем на телесните течности, кръвно налягане, телесна температура и др.

Идеята за „ Постоянство на вътрешната среда на организма, като условие за свободен и независим от външните влияния живот“ е формулирана от френския физиолог Клод Бернар през средата на 19-и век.

Уникалната способност на организма да поддържа постоянен обем и състав на телесните течности /хомеостаза/ е един комплексен процес, в който участват всички клетки.

И обратно, хомеостазата осигурява на тези клетки подходящи оптимални условия за тяхното съществуване и за пълноценното функциониране на всички органи и системи на тялото.

Основната структурна и функционална единица в живия организъм е клетката.

Известно е, че всеки многоклетъчен организъм е изграден от милиарди клетки. Въпреки голямото разнообразие в тяхната структура и функции, работата им е съгласувана така, че възниква онова хармонично цяло, което наричаме жив организъм.

За осъществяване на своите функции, всяка клетка на многоклетъчния организъм се нуждае от подходяща околна среда, разположена извън клетките /извънклетъчна течност/, която се характеризира с относително постоянство на енергийни и хранителни източници, вода, соли, температура, киселинност.

Извънклетъчната течност мие  всички клетки и представлява „вътрешното море“ на организма. Тя е посредникът, чрез който се набавят енергийните и пластични източници за дейността на клетките и се отстраняват крайните продукти от обмяната на веществата.

Всеки организъм се развива и съществува при конкретни условия на заобикалящата го среда – физична и социална.

Ето защо, всяка промяна на тази среда се отразява върху процесите в него, като ги отклонява в едно или друго направление.

Независимо от непрекъснатите и значителни промени  в условията на тази среда, живият организъм съществува като стабилна саморегулираща се /самоконтролираща се/ биологична система, защото  Творецът е заложил в него специални механизми за управление – ендокринни и нервни.

Тези механизми поддържат телесната хомеостаза и така се запазва единството и независимостта на живия организъм от промените в околната среда.

Самоконтролът позволява организма да съществува самостоятелно, като отговаря на различни промени във външната или вътрешната среда като едно цяло, приспособявайки се към тези промени.

Д-р Татяна Аврамова, преподавател в Медицински университет – София

За повече информация посетете нашия сайт: http://http://facebible.bg/