ХОРИЗОНТАЛНО И ВЕРТИКАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ НА ОБЩУВАНЕТО

Според Християнската психология има две измерения на общуването: хоризонтално и вертикално. За разлика от светската психология, Християнската поддържа тезата, че за добро психично здраве вертикалното общуване (с Бога) е решаващо за хоризонталното общуване (с хората). И е мотивирано от себеотрицателната Божествена любов.

За пълноценно общуване между хората е необходимо пълноценно общуване с Бога, защото Той е източникът на правилните принципи и придава силата, за да ги прилагаме.

„Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ Това е първа и най-голяма заповед. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:37:39).

СВОБОДНАТА ВОЛЯ

Според Християнската психология правото на избор е винаги свързано с последиците от този избор:

Живот според Божиите принципи на любовта – вечен живот.
Живот според дяволските принципи на егоизма – вечна смърт.

Правото на избор е винаги свързано с последиците от решенията ни.

„Господ Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ (Битие 2:16,17).

Структура на личността според Християнската психология

Дух, душа, тяло (1 Сол. 5:23) – те съставляват цялостната личност.

– Дух: жизнено дихание; дух=сърце – психиката; седалище на волята и разума (Мат. 26:4) – духът е бодър, а тялото – немощно; съзнание, емоции, воля, настроение (Римл. 8:15; 1 Кор. 4:21; 1 Тим. 1:7; Римл. 12:11).

– Душа: индивидуалността, човекът; психиката

– Тяло: физическото тяло, подчинено на законите на наследствеността.

Следователно структурата на личността според Библията съдържа три основни елемента: дух (интелект, морал, воля), душа (инстинкти, чувства) и тяло. Те са взаимосвързани и взаимозависими, като духът има контролна функция спрямо другите два елемента.

Това разграничение е по-скоро формално, защото както вече беше споменато, духът и душата често се използват като взаимозаменяеми понятия, а тялото (плътта) носи значение и на страсти, желания, инстинкти (виж Ефесяни 2:3).

Пример: Водещата роля на духа: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг“ (Йоан 13:34) – за да бъде любовта „заповед“, чувствата, отношението, поведението трябва да бъдат подчинени на морала. Или както постулира Когнитивно-поведенческата терапия: мислите предшестват чувствата.

Грехопадението: Криза на доверието

Човек има правото да избира: алтруизъм и Божиите принципи или егоизъм и дяволските принципи.

Грехопадението е вторият основен момент след Сътворението за разбирането на човешката природа и психика, тъй като разкрива начина, по който се разстройва хармонията на личността. Грехът е всъщност отделяне от източника на хармония и живот – Бога – и това отделяне е основната причина за: поява на тревога и следователно за появата на компенсаторни психични механизми; деструктуриране на духа, душата и тялото; изменения в предназначението и потребностите на човека, които обуславят личностната промяна.

Грехопадението разрушава състоянието на принадлежност: Появяват се тревога, враждебност, чувство за вина

Отделянето от източника на живот и хармония води до заменянето му с непълноценни заместители и появата по този начин на незадоволени потребности, които са причина за изграждане на непълноценни личности. С отхвърлянето на връзката с Бога хората отхвърлят и досегашния си начин на живот: сигурността от присъствието на Бога, сигурността от установените правила на поведение и защитните граници, сигурността от ясен път на развитие в бъдещето.

„Ние наследяваме изкривеното мислене от системата от правила за взаимоотношенията в семейството, където сме отгледани. Семейството беше установено от Бога, за да бъде духовна система, която да предава на децата духовните закони на вселената. Семейството е мястото, където се предполага, че ще научим Божиите начини за любяща принадлежност, свободата на избора, прошката и ще развиваме уменията и талантите си. Обаче, ние не живеем в съвършени семейства, а правилата в много семейства са твърде различни от Божиите” (Henry Cloud, Changes That Heal, 1992, с. 79).

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб психология и здраве – Плевен; ydeicheva@facebible.bg