ХОРМОНЪТ НА ИЗОБИЛИЕТО

За инсулина можем да мислим като за ,,хормона на калорийното благополучие“. След хранене кръвта ни е залята от калории. Скорбялата, която поглъщаме, се разгражда до прости захари, протеините в аминокиселини, а мазнините в мастни киселини и всички те се абсорбират в кръвта ни. След това инсулинът се залавя за работа, която включва разпределение и съхранение на цялото това изобилие. Той изтласква кръвната захар в мускулите, за да захранва движенията ни, кара клетките ни да приемат аминокиселините, за да изграждат нови протеини и изпраща циркулиращите мастни киселини в мастните ни запаси. Инсулинът се грижи за нашите запаси от мазнини както насочвайки мазнините от кръвта в мастните ни клетки, така и казвайки на мастните ни клетки да престанат да изгарят калории. Инсулинът, в края на краищата, е сигналът за изобилие.

Ако затлъстеем, мазнините могат да се влеят отново от раздутите ни клетки в кръвта и да се натрупат в мускулите ни. Когато това се случи, то може да повлияе на инсулиновата сигнализация, намалявайки чувствителността на мускулите към инсулина, явление известно като инсулинова резистентност. При нормални обстоятелства мускулите ни поемат кръвната захар, реагирайки на инсулина, но ако развият резистентност спрямо него, захарта остава в кръвта, където може да се натрупа и да достигне до опасни нива. За да предотврати това, организмът ни произвежда още повече инсулин, с цел да вкара принудително още кръвна захар в мускулите ни. Но целият този допълнителен инсулин в системата ни може да стане причина за натрупване на още мазнини, в резултат на което се получава порочен кръг – затлъстяване, водещо до инсулинова резистентност, която пък води до по-високи нива на инсулин, което на свой ред води до по-голямо затлъстяване и още по-голяма инсулинова резистентност.

,,Можем без диети“  д-р Майкъл Грегър

Следва: