ХРАМЪТ – ОЧИСТЕН ОТНОВО – ЧАСТ – 1

В началото на Своята служба Христос бе изгонил от храма всички, които го оскверняваха с несвятата си търговия. Сериозното Му и Божествено поведение тогава бе изпълнило сърцата на лукавите търговци със страх. Към края на Своята мисия Христос пак влезе в храма и видя, че той продължава да бъде оскверняван по същия начин. Положението бе дори по-лошо и отпреди. Външният му двор бе заприличал на двор за добитък. Гълчавата от препирните между продавачи и купувачи се смесваше с гласовете на животните и с острия звън на монетите. Но сред всичко това се чуваха и гласовете на свещенодействащи лица. Самите сановници на храма бяха заети с продаване и купуване и с разменяне на пари. Те бяха така обладани от лакомията си за печалби, че в Божиите очи не изглеждаха по-добри от крадци.

Свещениците и управниците едва ли съзнаваха сериозността на делото, което им бе поверено да вършат. На всяка Пасха, както и на всеки празник Шатроразпъване, се заколваха хиляди животни, чиято кръв се вземаше от свещениците и се изливаше върху олтара. Евреите бяха свикнали с принасянето на кръв и бяха почти забравили факта, че грехът стана причина да се излива кръв от животни. Не можеха да различат, че тази кръв символизираше кръвта на Божия възлюбен Син, която щеше да се пролее за живота на света, и че принасянето на жертви имаше за цел да насочва мислите на хората към разпнатия Спасител.

Исус погледна невинните животни за жертва и видя как евреите бяха превърнали тези велики събирания в сцени на кръвопролитие и жестокост. Вместо покаяние за грях, те бяха умножили животинските жертви, като че ли една безсърдечна служба можеше да прослави Бога. Свещениците и управниците бяха закоравили сърцата си чрез себелюбието и алчността. Използваха символите, които посочваха Божия Агнец, за лична печалба. Това тяхно поведение бе до голяма степен причина народът да се отнася лекомислено към светостта на жертвената служба. Исус се възмути. Той знаеше, че и Неговата кръв, която скоро щеше да се пролее за греховете на света, ще бъде оценена от свещениците и старейшините толкова, колкото се ценеше постоянно проливаната от тях животинска кръв.