ХРАМЪТ – ОЧИСТЕН ОТНОВО – ЧАСТ – 2

Този начин на действие Исус бе порицавал чрез пророците. Самуил бе казал: “Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни.” Исая също, виждайки в пророческо видение вероотстъплението на евреите, се обърна към тях като към князе содомски и гоморски: “Чуйте словото Господне, князе содомски; слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски! Защо ми е множеството на жертвите ви? – казва Господ. – Сит съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени; и не ми е угодна кръв от юнци или от агнета, или от едри козли. Когато дохождате да се явявате пред Мене, кой е поискал от вас това да тъпчете дворовете Ми? – Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло, научете се да струвате добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата” (1Царе;15:22 1:10-12,16,17 1Царе 15:22; Исая 1:10-12,16,17).

Този, Който бе дал пророчествата, сега повтори предупреждението за последен път. В изпълнение на пророчеството народът Го бе провъзгласил за Цар на Израил. Той бе приел тяхната почит и службата на цар. Затова сега щеше да постъпи като такъв. Знаеше, че старанията Му да реформира едно покварено духовенство биха били напразни. Все пак дългът трябваше да се изпълни. На невярващия народ трябваше да се даде доказателство за Неговата Божествена мисия.

Пронизителният поглед на Исус пак се плъзна по осквернения двор на храма. Всички очи се обърнаха към Него. Свещеник и началник, фарисей и езичник погледнаха с изумление и благоговение Този, Който стоеше пред тях с величието на небесен Цар. Божеството блесна през човешкия образ, придавайки на Христос достойнство и слава, каквито никога по-рано не бе изявявал. Стоящите най-близо до Него, се дръпнаха назад, колкото позволяваше навалицата. Исус остана сам с изключение на неколцина от учениците Му. Всеки звук стихна. Дълбоката тишина стана непоносима. Христос заговори със сила, която залюля хората като буря: “Писано е: “Домът Ми ще се нарече молитвен дом”, а вие го правите разбойнически вертеп!” Гласът Му прозвуча като тръба. Изписаното на лицето Му негодувание изглеждаше като пояждащ огън. Заповяда властно: “Махнете тези оттук!” (2:16 Йоан 2:16).