ХРАМЪТ – ОЧИСТЕН ОТНОВО – ЧАСТ – 3

Преди три години началниците на храма се бяха засрамили от бягството си пред заповедта на Исус. Често след това те се чудеха на страха и пълната си покорност пред един обикновен човек. Мислеха, че това им недостойно поведение няма да се повтори. Но сега се изплашиха повече, отколкото преди и много по-бързо се покориха на Неговата заповед. Никой не се осмели да застане насреща Му. Свещеници и търговци побягнаха, подкарвайки животните пред себе си.

Бягайки от храма, те срещнаха по пътя си м ножество хора, които носеха болните си и питаха за великия Лекар. Разказът им накара някои от тях да се върнат. Те се бояха да се явят пред една такава силна Личност, от Чийто поглед бяха побягнали свещеници и управници. Но доста голяма част от прииждащите си пробиха път между бягащите със силното желание да стигнат до Този, Който бе единствената им надежда. Когато множеството побягна от храма, много хора останаха назад. Тях срещнаха новодошлите и храмовият двор се напълни с болни и умиращи. Още веднъж Исус се зае да им помага.

След известно време свещениците и управниците се осмелиха да се върнат в храма. Поуспокоиха се и ги обзе желание да узнаят какво ще направи Исус по-нататък. Предполагаха, че Той ще завземе престола. Завръщайки се тихо към храма, чуха гласовете на мъже, жени и деца, които хвалеха Бога. Влязоха вътре и се спряха като заковани пред чудната картина. Видяха болните излекувани, слепите прогледнали, глухите да чуват и хромите да подскачат от радост. Децата участваха най-живо в радостта. Исус бе излекувал техните болести. Той ги бе прегръщал в обятията Си, приемал бе благодарствените им целувки, а някои от тях заспиваха на гърдите Му, докато поучаваше народа. Сега децата Го хвалеха с радостни гласове, както предишния ден, и тържествено развяваха палмови клончета. Храмът ехтеше от възгласите им: “Благословен да бъде Оня, Който иде в името Господне!” “Твоят Цар иде при тебе; Той е праведен и спасява- “ (118:26 Захария; 9:9 Пс. 118:26; Захария 9:9). “Осанна на Давидовия син!”

Тези щастливи, несдържани гласове оскърбиха началниците на храма. Те се опитаха да спрат демонстрацията. Заявиха пред народа, че Божият храм се осквернявал от нозете на децата и радостните викове. Като видяха, че думите им не правят никакво впечатление на народа, управниците се обърнаха към Исус: “Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: “Из устата на младенците и сучещите приготвил си хвала?” Пророчеството бе предсказало, че Христос ще бъде провъзгласен за цар. Това слово трябваше да се изпълни. Свещениците и израилевите управници отказаха да прогласят славата Му, затова Бог подбуди децата да станат Негови свидетели. Ако децата биха замълчали, тогава храмовите колони биха известили славата на Спасителя.

Фарисеите съвсем се объркаха и разстроиха. Командваше Един, Когото не можеха да сплашат с нищо. Исус бе застанал като пазител на храма. Никога по-рано Той не Си бе присвоявал такава царска власт. Никога думите и делата Му не бяха имали такава сила. Наистина бе извършил чудни дела в Ерусалим, но не по такъв тържествен и внушителен начин. Свещениците и управниците не смееха да покажат враждата си към Него в присъствието на хората, които бяха свидетели на чудните Му дела. Макар че силно се разгневиха и смутиха от отговора, този ден те не бяха в състояние да предприемат нещо повече против Него.