ХРАМЪТ – ОЧИСТЕН ОТНОВО – ЧАСТ – 4

На другата сутрин Синедрионът пак разгледа въпроса и мерките, които да се вземат срещу Исус. Преди три години те бяха поискали от Него да им даде знак, с който да докаже, че е Месия. Оттогава насам Той бе извършил много велики дела из страната: лекувал бе болни, нахранил бе пет хиляди души по чуден начин, ходил бе по вълните и бе усмирявал бури. Много често бе чел в човешките сърца като в отворена книга, изпъждал бе демони и възкресявал бе мъртви. Началниците имаха доказателства, че Той е Месия. Този път те решиха да не искат повече знак за авторитета Му, а да изтръгнат някакво признание или заявление, чрез което да Го осъдят.

Влязоха в храма, където Той поучаваше, пристъпиха към Него и Го запитаха: “С каква власт вършиш това?” Надяваха се да каже, че властта Му е от Бога, за да отрекат подобно твърдение. Но Исус посрещна въпроса с въпрос, като заяви, че ще им отговори при условие, че и те Му отговорят: “Кръщението Йоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците?”

Свещениците разбраха, че са изправени пред кръстопът, от който не можеше да ги изведе никакъв софизъм. Ако кажеха, че Йоановото кръщение беше от небето, щяха да се покажат непоследователни. Христос щеше да им каже: “Защо тогава не му повярвахте?” Йоан бе свидетелствал за Христос с думите: “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” (1:29 Йоан 1:29). Ако свещениците вярваха на Йоановото свидетелство, как можеха да отричат, че Христос е Месия? А ако изкажеха истинското си убеждение, че Йоановото служене е от хора, биха си навлекли истинска буря от негодувание, защото народът вярваше, че Йоан бе пророк.

Множеството очакваше отговора с голям интерес. Всички знаеха, че свещениците приемат Йоановата служба и сега очакваха да признаят без колебание, че Йоан е бил пратен от Бога. Но след като размениха тайно няколко мисли, свещениците решиха да не се предават. Представяйки се лицемерно за незнаещи, те казаха: “Не знаем.” “Нито Аз ви казвам – каза Христос – с каква власт правя тия неща.”

Книжници, свещеници и управници млъкнаха. Объркани и разочаровани, те стояха със свити вежди и не смееха да Му задават повече въпроси. Чрез страхливостта и нерешителността си те изгубиха до голяма степен уважението на народа, който стоеше край тях и с доволство наблюдаваше поражението на тези горди и лицемерни хора.