ХРАМЪТ – ОЧИСТЕН ОТНОВО – ЧАСТ – 5

Всичките изказвания и постъпки на Христос бяха важни, тъй като щяха да имат все по-голямо и по-голямо влияние след възкресението и възнесението Му. Много от очакващите с голям интерес да чуят резултата от Исусовото запитване, щяха да станат впоследствие Негови ученици, привлечени за първи път от думите в този съдбоносен ден. Картината в храма никога нямаше да се заличи от умовете им. Контрастът между Исус и първосвещеника, докато разговаряха помежду си, беше забележителен. Гордият сановник на храма беше облечен с богати и скъпи дрехи. На главата му имаше блестяща тиара. Държанието му бе величествено; косата му и дългата, свободно падаща брада бяха побелели от годините. Външността му вдъхваше уважение. Пред внушителната личност на първосвещеника стоеше Величеството на небето, без украшения или външен показ. Облеклото Му беше прашно от пътя. Лицето – бледо, с търпелива тъга. Но въпреки това то изразяваше достойнство и доброта, които бяха в странен контраст с гордото, самонадеяно и гневно изражение на първосвещеника. Още тогава много от свидетелите на Христовите думи и дела в храма Го приеха в сърцата си като Божи пророк. Тъй като народното чувство бе на страната на Исус, омразата на свещениците към Него се увеличи. Мъдростта, с която Той избягваше поставяните от тях примки – още едно доказателство за Божествеността Му, – подклаждаше тяхната ярост.

В спора Си с равините Христос нямаше за цел да унижи противниците Си. Не се зарадва, когато се затрудниха с отговора. Той имаше да предаде важен урок. Усмиряваше враговете Си, като ги оставяше да се оплитат в мрежата, поставили я за Него. Незнанието си за характера на Йоановото кръщение, което те признаха, Му даде повод да говори. Той се възползва от случая, като изложи истинското им състояние и към многото предупреждения, които вече им бе дал, прибави още едно.