ХРАМЪТ – ОЧИСТЕН ОТНОВО – ЧАСТ – 6

 

“Но как ви се вижда? – каза Исус. – Един човек имаше двама сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам. Но после се разкая и отиде. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля?”

Този ненадеен въпрос отклони вниманието на слушателите Му. Те следяха притчата с интерес и затова незабавно отговориха: “Първият.” Спирайки спокойния Си поглед върху тях, Исус продължи със строг и сериозен глас: “Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви преварват в Божието царство. Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не го повярвахте; бирниците и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го повярвате.”

Свещениците и управниците не можеше да не дадат правилен отговор на Исусовия въпрос. Така Той узна тяхното мнение в полза на първия син. Този син представляваше бирниците – онези, които бяха мразени и презирани от фарисеите. Бирниците наистина водеха неморален живот. Наистина бяха нарушители на Божия закон и с живота си отхвърляха напълно Неговите изисквания. Бяха неблагодарни и зли. Когато им се каза да отидат и да работят в Божието лозе, те отказаха с презрение. Но когато дойде Йоан и започна да проповядва за покаяние и кръщение, бирниците приемаха неговата вест и се кръщаваха.

Вторият син представляваше водачите на еврейския народ. Някои фарисеи се бяха покаяли и приели кръщението на Йоан, но водачите не признаваха, че той е дошъл от Бога. Те “осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от Него” (7:30 Лука 7:30). Към вестта му се отнесоха с презрение. Подобно на втория син, който, когато бе повикан, каза: “Аз ще ида, господине”, но не отиде, свещениците и управниците изповядваха послушание, а бяха непослушни. Външно се представяха за много набожни, твърдяха, че пазят Божия закон, а отдаваха едно фалшиво послушание. Бирниците бяха осъдени и прокълнати от фарисеите като безбожници, но с вярата и делата си показваха, че изпреварват в небесното царство онези самонадеяни хора, на които бе дадена голяма светлина, но делата им не отговаряха на благочестието на думите им.

Свещениците и управниците не желаеха да понесат тези изпитващи истини. Мълчаха с надежда Исус да каже нещо, което да използват срещу Него. Но трябваше още да понесат.