ХРАМЪТ – ОЧИСТЕН ОТНОВО – ЧАСТ – 7

“Чуйте друга притча – каза Христос. – Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. И когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: ще почетат сина ми. Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?”

Исус говореше на всички присъстващи, но Му отговориха свещениците и управниците. “Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им” (21:41 Матей 21:41). Отначало те не схванаха приложението на притчата, но после се усетиха, че са произнесли своята собствена присъда. В притчата стопанинът представляваше Бога, лозето – еврейския народ, а оградата – Божествения закон, който ги охраняваше. Кулата символизираше храма. Господарят на лозето бе направил всичко необходимо, за да бъде то плодоносно. “Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих?” ( 5:4 Исая 5:4) Така бе представена Божията неуморима грижа за Израил. Както лозарите трябваше да връщат на господаря си една полагаща му се част от плода на лозето, така и Божият народ трябваше да Му оказва почит чрез живот, отговарящ на Неговите свещени привилегии. Но както лозарите избиваха слугите, които господарят изпращаше за плода, така евреите избиваха пророците, които Бог изпращаше да ги зоват на покаяние. Избиваха вестител подир вестител. Дотук не можеше да има съмнение относно приложението на притчата, а колкото за това, което следваше, и то не бе по-малко ясно. Във възлюбения син, когото в края господарят на лозето изпрати при непокорните си слуги и когото те хванаха и убиха, свещениците и управниците видяха ясната картина за Исус и предстоящата Му съдба. Те бяха съставили вече план да погубят Този, Когото Отец им бе изпратил като последен призив. Възмездието, което сполетя неблагодарните лозари, описваше съдбата на убийците на Христос.