ХРАМЪТ – ОЧИСТЕН ОТНОВО – ЧАСТ – 8

Спасителят ги гледаше състрадателно и продължи: “Не сте ли никога прочели в Писанията тая дума: “Къмъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; от Господа е това, и чудно е в нашите очи”? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му. И който падне върху тоя камък, ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.”

Евреите повтаряха често това пророчество в синагогите, като го отнасяха за Месия. Христос беше ъгловият камък на еврейската символична служба и на целия спасителен план. Но сега еврейските зидари – свещениците и управниците на Израил – отхвърляха този основен камък. Спасителят обърна вниманието им върху пророчествата, сочещи опасността за тях. По всякакъв възможен начин Той се постара да им открие естеството на делото, което те се готвеха да извършат.

Но Неговите думи следваха и една друга цел. С въпроса: “И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?”, Христос възнамеряваше да изтръгне от фарисеите дадения отговор. Искаше сами да се осъдят. Неговите предупреждения, които не ги доведоха до покаяние, щяха да запечатат съдбата им. Искаше те да видят, че сами се погубват. Целеше да им покаже Божията справедливост, като им отнемаше националните привилегии. Това бе вече започнало и щеше да завърши не само с разрушаването на храма и на техния град Ерусалим, но и с разпръскването на народа.

Слушателите разбраха предупреждението. Като не отдадоха внимание на това, че сами произнесоха присъдата си, свещениците и управниците бяха готови да довършат картината, като си кажат: “- Той е наследникът; елате да го убием- “ “И първенците искаха да Го хванат, но се побояха от народа”, защото народното чувство бе на страната на Христос.

Цитирайки пророчеството за отхвърления камък, Христос загатна за една действителна случка в историята на Израил, свързана с изграждането на първия храм. Макар че имаше своето специално приложение по времето на първото идване на Христос и би трябвало да призове с особена сила евреите, то съдържа урок и за нас. Когато се градеше Соломоновият храм, грамадните камъни за стените и за основата се обработваха изцяло в каменоломната. След като бъдеха донесени на мястото на строежа, за тях не се употребяваше повече никакъв инструмент. Работниците трябваше само да ги поставят на мястото им. За основата бе докаран необикновен по големина и форма камък. Но те не го одобриха, защото не можеха да му намерят подходящо място. Така неизползван, той им пречеше. Дълго време стоя отхвърлен. Но когато зидарите стигнаха до полагането на ъгъла, потърсиха камък, огромен и здрав, и с подходяща форма за специалното място, за да издържа голямата тежест отгоре му. Ако направеха неразумен избор за това важно място, щеше да бъде застрашена сигурността на цялото здание. Трябваше им камък, който да издържа на разрушителното влияние на слънцето, студовете и бурите. На няколко пъти подбираха камъни, но от голямата тежест те се пръскаха на парчета. Най-сетне вниманието им бе привлечено от отдавна отхвърления камък. Той бе изложен на въздуха, слънцето и бурите, без да бъде пукнат където и да било. Зидарите го огледаха. Бе издържал всички изпити, освен един. Ако можеше да издържи и тежестта, щяха да го поставят за ъглов камък. Опитът бе направен. Камъкът бе одобрен и донесен на определеното за него място. На Исая бе показано в пророческо видение, че този камък е символ на Христос. Той казва:

“Господа на Силите – Него осветете, от Него се страхувайте и пред Него да треперите! И Той ще бъде за светилище и камък, о който да се спъват, и канара, поради която да се оскърбяват двата израилеви дома, за мрежа и за примка на ерусалимските жители. И о Него мнозина ще се спънат, ще паднат и ще се съкрушат, и в нея ще се впримчат и ще се уловят.” Пренесен в пророческо видение до първото идване на Христос, на пророка се показа, че Исус трябва да понесе изпитания, символизирани с третирането на ъгловия камък в Соломоновия храм. “Затова така казва Господ Йехова: Ето, полагам в Сион камък за основа, камък отбран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда основа; който вярва в него, не ще прибърза да бяга” ( 8:13-15 28:16 Исая 8:13-15, 28:16).