„Колкото и да прогресира човечеството, то ни-кога няма да надмине културата, която блести и свети в Свещеното писание. “ /Гьоте/

В най-общи линии в християнския теизъм се приема живия, личностен Бог, който е безграничен, триединен, трансцендентен, всемогъщ и всезнаещ, пълновластен, иманентен, добър и любящ. Бог е невидим, вечен, напълно свободен, абсолютен, ръководен от своята неизменна и всеправедна воля, благодатен, милостив, търпелив, но справедлив и страшен в своята присъда. Той е единственото самостоятелно съществуващо битие, първопричина на всичко реално съществуващо, което придава смисъл на порядъка, равновесието и хармонията на нещата в заобикалящия ни свят. Идеята за Бог, възприета в теистичния светоглед се опира най-вече на модела за Сътворението на Вселената. Той е сътворил света от нищото (ех nihilo) чрез Неговото Слово. Бог управлява света чрез универсалните закони на природата и морала, които са всевалидни и абсолютни, неизменни.

Каква е причината на света като цяло? Какво може да се намира извън материалния свят, който ние всички единодушно възприемаме като материална същност? Единствата възможност, която трябва да допуснем тук е, че това е един нематериален свят, духовна реалност, в която няма причини, а има само свобода. Свободата на Бог в този смисъл може да се разглежда като абсолютна, като независимост от каквато и да е причина, стояща извън Него. Може би точно в това се заключава и смисълът на думите, из¬речени от Бог към Мойсей, стоящ пред горящия храст: „Аз съм Оня, Който съм“.

От друга страна, схващането за Бог като някаква нежива стихия, енергийно поле или просто енергия, характерно за някои други религии, много лесно се свежда до схващането на материалистите. Един безжизнен и вечно съществуващ куп от материя или енергия, никога не би могъл да породи съвършенство от типа на живота, каквито и да са законите, на които той се подчинява. Първопричината на живота може да бъде само друг живот. Затова и твърдението, че хората са сътворени по Божий образ и подобие, притежаващи неповторима индивидуалност, разум, интелигентност, способност за творчество и други такива качества, е едно дълбокосмислено и далеч по-убедително твърдение, отколкото твърдението на материалистите, че хората са „сложни машини“. Едно от най-забележителните качества, с които ни е дарил Бог е нравствеността. Това е способността ни да различаваме доброто от зло¬то. Великият немски философ Кант е отбелязал: „Мен ме изумяват две неща – величието на звездното небе над мен и моралният закон в мен“.

Съществено качество на Бог в теистичната система, имащо важни последствия за нас е Неговата трансцендентност. Това означава, че Бог е извън нас и нашата реалност, което предполага известна отдалеченост и отделеност на битието Му от нашето непосредствено сетивно знание. От тук произтича и относителната свобода на човека да избира сам, самостоятелно да решава дали Бог съществува или не. Необходима е вяра в Неговото съществуване, произтичаща от свидетелствата на Библията. Въпреки това християнството е религия, която има солидна логическа основа, което н прави коренно различна от всички останали.

Християнството е уникална религия, защото тя не е израз на човешкото търсене на Бог, а е резултат на Божието търсене на човека. Той изявява по многобройни начини Своето съществуване. Неговата същност като Творец ние разкриваме с разума си, с помощта на логическото ни мислене откриваме действието на универсалните закони на природата, създадени от Него. Самото човешко съзнание, което е една от най-големите тайни на света е един безбрежен космос, необятна Вселена, в която винаги има неизвестни, загадъчни пространства. Съзерцавайки красотата, величието и хармонията на Вселената ние можем да научим много за Бога. някои наричат това познание общо откровение.

Съществува и т. нар. специално откровение, чрез което Бог се саморазкрива по свръхестестнени пътища. В Библията е посочено, че Той води диалог с Мойсей. Така научаваме за Десетте Божии заповеди. По-късно Бог се открива и на пророците по различни начини, намирайки в това точен и ясен израз на Неговото слово в записа¬ни и; от тях откровения, запазени за бъдещите поколения. Знанието, което ни дава Библията по-добре от всякакви други човешки когнитивни системи представя нещата адекватно и съизмеримо с особеностите на човешкото съзнание. Авторитетът на Библията като Божие слово и откровение следва да бъде неприкосновен. Трябва да знаем как да се предпазим от човешки спекулации и да приемем само онова, което ни разкрива Свещеното писание. „Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, „Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тази книга.“ (Откровение 22:18, 19)

Библейският текст, притежаващ особена логическа структура, успява да запази своето единство и пълнота, създавайки усещането за устойчивост и стабилност на знанието, което получаваме. Така ние разбираме, че Бог е трие- динен. Разбираме за целите, които Той е поста¬вил чрез Сина Си Исус Христос: „В последните дни (Бог) говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото сътвори и световете и Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество… “(Евреи 22:18,19) Исус Христос е най-цялостното Божие специално откровение. Той ни показа какъв е Бог по-пълно от която и да е друга форма на откровение – безгранична и велика любов към Неговото творение – човека.

С въплъщаването на Божия Син се осмисля по неповторим начин нашето съществуване. Той, който се оказа чаканият от юдеите Месия (макар и отхвърлян от тях), със Своето идване осмисли по съвсем нов начин историята. Християнската цивилизация е цивилизация на очакването за края на едно състояние и идването на друго. Тя е есхатологична.

Бог знае за края още от самото начало. По тази причина повратните точки в потока на историята са били отделени и съобщени на хората чрез откровенията. Тези повратни точки са: Сътворението, Грехопадението, Откровенията в непосредствения контакт с евреите (Авраам, Мойсей, даването на Закона, свидетелството на пророците), въплъщението и живота на Исус Христос, Неговото слово, Разпятието, Възкресението, Разпространението на християнството чрез църквата, Второто идване на Христос и установяването на Царството Небесно след победата Му над Антихриста, последва¬на от Страшния съд. Историята следователно е подчинена на изначалната цел на Бога.

Съгласно теистичният възглед Небесното Царство представлява своеобразен завършек на човешката история, отбелязващ Ново начало, радикално нова форма на социален живот, която се постига единствено чрез намесата на Бог. В нея обичайните физически тела на хората при¬добиват качествено нова форма. Тази концепция се различава коренно както от материалистическото схващане за развитието на историята и бъдещето на човечеството, така и от типичното за Изтока схващане по тези въпроси. Напр. в будизма и индуизма се възприема учението за прераждането на човешката душа, преди да стигне до крайната цел, нирваната. Крайното състояние на човека в този случай се разглежда като сливане с всемирната душа, което е своеобразна смърт за неговата собствена душа. Човешката идентичност в този процес се загубва подобно на капка вода в морето. Няма спасение за тялото, а личността и индивидуалността изчезват.

Християнството е единствената система, която предлага спасение за цялото естество на човека, като неговата личност и индивидуалност се запазват чрез корено преобразуване на физическото му тяло, включвайки го в новата социална форма на живот, наречена Царство Небесно. Разбира се до него могат да достигнат само онези, които искрено вярват в Христос и в християнския Бог, и спазват Неговите слова, учението Му и Закона. При християнския теизъм, на човеците е от¬редено да умрат един път, след което следва съд.

Това са фундаментални различия в схващанията между християнския теизъм и останалите светогледни системи, обединени около идеята, че човек сам може да реши проблемите си. В такива представи се приема, че човечеството ще премине спонтанно към форма на социален живот, наречена също Небесно Царство, без на¬меса от страна на божествени сили, при което грехът ще отпадне от само себе си, а идването на Христос в такъв случай се пренебрегва, за¬мъглява или дори отрича.

Един много важен елемент в структурата на теистичния светоглед представлява етиката (нравствеността на хората). Тук се приема, че Бог е източникът на нравствения духовен свят, което ни прави добри, възвишени и любвеобилни към ближните си. Системата на християнския морал е една от най-забележителните характеристики на теистичния светоглед.

Другите религии също имат някои предимства. Напр. Будизмът възпитава добродетели, внушаващи у хората толерантност към другите религиозни системи. Ислямът пропагандира добродетели, които имат определена практическа стойност в конкретния живот на вярващите мюсюлмани. Но християнството е изключително със своята възвишеност и логичност на основанията му, произтичащи като изводими същности в рамките на теистичния светоглед. Затова с пълно право този светоглед можем да наречем християнски. В християнството и юдаизма се приема, че Бог е разкрил Своите критерии за нравственост в различните закони и принципи, намерили място в Библията. Мярката за нравственост, следователно, не сме ние, а нашият Творец.

Човешките същества са били създадени да бъдат добри и нравствени. Наличието на свободна воля у човека, по подобие на Волята на Самия Бог, внася допълнителен нюанс в стремежа на Всемогъщият Творец да създаде нас и останалата част от Творението съвършени. Давайки ни свобода да запазим или не близката връзка с Твореца, Бог е оставил място в човешкото съзнание за усещането, че ние сме автономни същества, господари на собствения си начин на живот. Решението на първите хора, създадени от Бога, Адам и Ева, да изберат бунта срещу Твореца донесе смъртта на хората и дългите векове на лични, обществени и природни бедствия.

Поради грехопадението Бог е принуден да възстанови нарушеното равновесие в Творение¬то Му чрез изпращане на Божия Син. Исус Христос е въплъщение на стремежът на Твореца да коригира последствията от неправилния избор на Адам и Ева, израз на Добротата Му, на без¬граничната Му Любов към Творението и хората. Неговото намерение бе Христос да се представи пред нас като съвършен Човек, такъв, какъвто Бог би искал да бъде всеки един от нас.

В християнството спасението е „дар от Бога, не чрез дела, за да не се похвали никой“. Следователно, даваното от християнския Бог спасение е безвъзмездно. От друга страна Бог не е милостив за сметка на справедливостта. Предлаганото в християнството спасение се основава на справедливост и любов. Тези две качества се съединяват в личността на Исус Христос, който с мъченическата си смърт на кръста поема греха па всички вярващи в Него и в Неговия Небесен Отец. Така Бог решава проблема за греха и чрез спасението, посочено от Него, дейността на Сатана се ограничава веднъж завинаги.

Логически издържаната система на християнството дава възможност на човека, свързан с Христос, още сега да стане ново създание, има¬що мотивацията и силата да очаква бъдещето по начин, коренно различен от този на хората, които разчитат само на себе си, на волята си и на собствения си разум. Такава е същността на падналото човечество, което може да се изправи отново на краката си единствено и само с намесата на Бога.

Вярата в Живия и Личностен Бог се обезсмисля почти напълно, ако се отхвърли вярата в Неговия Син – Исус Христос. Тези, които се стремят да откъснат тези две същности една от друга, автоматически излизат от системата на теизма и попадат, в една или друга степен, в противоположната система, в която централна роля играе материализмът.

Вселената около нас е наситена с Величието и Мъдростта на Бога. В нея изобилстват факти и явления, показващи недвусмислено присъствието Му в нашето ежедневие, което подсказва, че Той не се намира изолиран и откъснат само отвъд нашата реалност, но е също така и с нас, подкрепяйки ни, обичайки ни и грижейки се за нас. Той ни е дал да изберем сами на кого да служим. Решенията на всеки един от нас по този въпрос имат значение, което надхвърля далеч пределите на видимата материална сфера на Неговото творение, достигащи онази реалност, която стои отвъд времето и пространството на този свят.