Християнство и усъвършенстване

Основна разлика в хуманистичното и християнското гледище за човека е неговата природа. Докато според първото човек е позитивен и конструктивен по природа, според второто той е с деструктивни склонности, които трябва да се облагородяват и променят, за да се развива личността. Условията, при които може пълноценно да протече усъвършенстването според Християнството са формиране на ценностната система, ефективност на взаимоотношенията и психическо и физическо здраве.

Процесът на формиране на ценностната система определя и нейната структура. Той преминава през определени етапи от детството до зрелостта. Според Пиаже има три етапа на осъзнаване на нормите/правилата и съжденията за справедливост:

Правилата сякаш не съществуват (0 – 6 год. възраст) и справедливостта е подчинена на авторитета (до 7-8 г.).
Имитация на общите правила (6 – 10 г.) и осъзнаване (разбиране, усвояване, убеденост) на справедливостта (10-12год. възраст).
Осъзнаване на правилата/стремеж към промяна чрез договореност (след 10г.) и справедливост от висш тип (след 11-12 г.).

Както се вижда от посочените етапи, основата на ценностната система – осъзнаването на нормите и справедливостта – се поставя изцяло във възрастта до юношеството. Това е периодът, през който за детето значимите други са изключително семейството и близките. Ролята на родителите е жизнено важна в изграждането на такава ценностна система, основана на християнския морал, която да помогне на детето да възприеме усъвършенстването като висша ценност и смисъл на живота, която може да се осъществи като се преследва Богоподобието в неговите интелектуални, морални, емоционални и социални измерения.

Според Християнството основната ценност е любовта към Бога и към хората, чрез която се осъществява усъвършенстването. Тъй като Бог е любов, човек може да развие пълноценно своите потенциални възможности, таланти, способности и дарби само чрез прилагане на принципа на себеотдаването чрез служене на Бог и другите. Себеотдаването е висш израз на Богоподобието. Следователно ако родителите изградят у детето нагласата за алтруизъм и жертвоготовност, то съвсем естествено ще приеме ценността на десетте Божи заповеди, чиято същност е любовта (Мат. 22:37-40). Така зрелият човек ще изявява тази нагласа чрез поведенческите си реакции: в семейството като обич и грижа за партньора; в професията – като целенасочени усилия да постигне напредък в полза на фирмата, колегите и хората; в обществото – като съблюдаване на законите, търсене на справедливост в общочовешки ценности като защита на правата на хората, опазване на природата, социално подпомагане на хората в неравностойно положение и други благородни каузи. Така ще може да задоволи в пълна степен потребността от усъвършенстване и да употреби способностите си в най-висш нравствено-етичен аспект.

Религиозност и морал

Проучване на връзката между религиозност и личност в течение на времето. Участниците били интервюирани на всеки две години за период от 6 години. Религиозните хора (показващи висока религиозност за всички периоди) имали по-ниски резултати за факторите доминиране, агресивност, враждебност, бунтарство и по-високи резултати за факторите отговорност, силно суперего, загриженост за моралните стандарти и сила на волята (www.dukespiritualityandhealth.org).

Психическо и физическо здраве

Процесът на усъвършенстване е в право пропорционална връзка с психическото и физическото здраве на личността. По-горе беше изяснено, че психическото здраве зависи от изграждането на ценностна система и нагласа, основани на любовта (себеотдаването), както и от положителни взаимоотношения. Тук е необходимо да подчертаем важността на физическото здраве.

Поради единството на духа, душата и тялото, всеки от тези елементи влияе върху пълноценното функциониране на другите. Както отбелязва мъдрецът Соломон: „Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите“ (Пр. 17:22). Това изявление, направено преди около 3 000 години, сега се потвърждава от науката чрез изследването на имунната система – нейното действие се подобрява при положително отношение към реалността и положителни взаимоотношения и мисли, а силно намалява при стрес, депресия, негативни мисли и емоции като гняв, завист, омраза.

Проучвания на Duke University Medical Center (www.dukespiritualityandhealth.org)

Проучване на връзката между религиозността и здравето: Проучени са 577 пациенти от 55 годишна възраст нагоре, приети в отделенията на Медицинския център на Duke University (78%) или Медицинския център Durham VA (22%). Отрицателното отношение към религията, свързано с по-лошо физическо здраве, по-ниско качество на живот и по-голяма депресия, включва оценката на Бога като наказващ, недоверие в ходатайствената молитва и изразяване на духовно недоволство. Поведението, насочено към себе си (изключващо Божията помощ) или изразяващо негативно отношение към Бога, духовенството и църковните членове също е свързано с по-високи нива на депресия и по-лошо качество на живот. Положителното отношение към религията, свързано с по-добро умствено здраве, включва приемането на Бога като доброжелателен, сътрудничество с Бога, търсене на връзка с Бога, търсене на подкрепа от духовенството/църковните членове и оказване на религиозна подкрепа на другите.

Проучване на връзката между религия и здравословен начин на живот: Проучени са 3 968 човека на възраст на и над 65 г. Установено е, че участниците, които често посещават религиозни служби са значително по-малко склонни да пушат. Така също и възрастните, които извършват лично религиозно поклонение са по-малко склонни да пушат. За хората, които едновременно посещават религиозна служба поне веднъж седмично и се молят или четат Библията всеки ден, има 90% по-малка вероятност да пушат, от тези които са по-малко ангажирани с тези дейности. Ретроспективния и проспективен анализ разкри, че религиозно активните хора имат по-малка склонност въобще да започнат да пушат.

Религия и депресия: Проучени са 4000 възрастни. Нивото на депресия в проучените, които посещават религиозни служби веднъж седмично или повече, е само ½ от нивото на тези, които посещават богослужения по-рядко.

Религия и имунна система: Проучени са 4000 души на възраст на и над 65 г. Установено е, че тези, които посещават често богослужения, могат да имат по-стабилна имунна система, отколкото по-рядко посещаващите, което може да помогне да се обясни факта защо по-често посещаващите имат по-добри физически резултати.

Религия и добро физическо състояние: Проучени са 836 души на възраст на и над 55 г. Организираната религиозна дейност (посещение на богослужения и друга социална религиозна дейност), неорганизираната религиозна дейност (молитва, изучаване на Библията и религиозна телевизия или радио) и вътрешната религиозност са значително и положително свързани с много добро физическо състояние.

Християнските нагласи и ценностна система въздействат положително върху развитието на потенциала на личността и отстраняването на пречки в това развитие; така също стимулират ефективността на взаимоотношенията с Бога и другите и преработването на негативните комуникативни нагласи; същевременно подобряват физическото здраве. Взети в своята цялост християнските практики са условие за пълноценна самоактуализация.

Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg