ХРИСТОВИЯТ ПРИМЕР НА СМИРЕНИЕ

„И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.“ (Йоан 13:14,15)

У човека има нагласа да оценява себе си по-високо от своя брат, да работи за себе си, да търси по-високия пост; и често това води до погрешни догадки и горчив дух. Обредът, който предшества Господната вечеря, има за цел да изчисти тези недоразумения, да отнеме себелюбието на човека, да го снеме от себевъздигането му и да смири сърцето му, за да може да служи на своя брат.

Ритуалът на измиване на нозете най-ярко илюстрира необходимостта от истинско смирение. Докато учениците се борят за по-горното място в обещаното царство, Христос препасва престилката и изпълнява задължението на слуга, като измива нозете на тези, които Го наричат Господ.

Примиряването един с друг е дело, заради което е постановен обредът измиване на нозете. Когато и да се празнува той, Христос присъства чрез Светия Си Дух.  Именно този Дух изпълва сърцата с убеждение.

Когато Христос празнува този ритуал с учениците Си, вярата изпълва сърцата на всички, освен на Юда. Така и ние ще вярваме напълно, когато Исус говори на сърцето ни. Изворът на душата ще бликне. Умът ще бъде освежен и ще се съживи за действие и живот, като събори всяка бариера, причинявала разединение и отчуждение. Извършените грехове ще бъдат изявени с по-голяма яснота от всякога; защото Светият Дух ще ни ги припомни.

След като измива нозете на учениците, Исус казва: „Дадох ви пример да правите и вие както Аз направих на вас“. Той постановява религиозна служба. Сам извършвайки го, този унизителен обред е превърнат в свят ритуал. Той трябва да бъде следван от учениците, за да пазят в съзнанието си Неговите уроци на смирение и служене.