ХРИСТОС – НАШИЯТ ПОМОЩНИК И ИЗКУПИТЕЛ

„Защото както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни“ (Римл. 5:19).

Понеже човекът в падналото си състояние не беше способен да надвие Сатана със своите човешки сили, Христос дойде от царските дворове в небето, за да му помогне със Своята човешка и Божествена сила, съчетани в едно. Христос знаеше, че Адам в Едем, с определено по-големите си възможности, можеше да устои на изкушението на Сатана и да победи. Но знаеше също така, че беше невъзможно за човека вън от Едем, отделен от светлината и любовта на Бога поради падението, да устои на сатанинските изкушения със своите собствени сили. За да донесе надежда на човека и да го спаси от цялостна разруха, смири Себе Си, като прие човешко естество, така че с Неговата Божествена сила, съчетана с човешката, да може да достигне човека там, където е. Той получи за падналите синове и дъщери на Адам онази сила, която им беше невъзможно до придобият за себе си, за да могат в Негово име да победят сатанинските изкушения.

В Едем Адам и Ева бяха поставени при най-благоприятни обстоятелства. Не бяха под проклятието на греха. Сам Творецът беше техният Учител. Но те паднаха под силата и изкушенията на изкусния враг. Четири хиляди години, откакто Сатана беше работил срещу Божието управление и бе получил сила и опит в утвърждаването на своята практика. Падналите човеци не разполагаха с дадените преимущества на Адам и Ева, а директната им връзка с Бога в продължение на четири хиляди години бе прекъсната. Мъдростта, за да разбират, и силата да устояват на сатанинските изкушения, намаляваше все повече и повече, докато Сатана изглеждаше триумфално царуващ на земята. Задоволяване на апетита и страстите, любов към света, самонадеяност и дързост в греха бяха големите разклонения на злото, от които израстваше всякакъв вид поквара.

Животът ни може да изглежда пълна бъркотия, но когато предадем себе си на мъдрия Господар и Работник, Той ще представи пред нас образец за живот и характер, които ще бъдат за Негова собствена прослава. И този характер, който отразява славата, характера на Христос, ще бъде приет от Бога в небето.

Всеки, който чрез вяра се покорява на Божиите заповеди, ще достигне до състоянието на безгрешност, в което живя Адам преди грехопадението.