Римляни 8:31-34 „И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?“

Сцената, описана в стихове 31-34, е сцена на съдебна зала, където тече съдебен процес. Въпросът е: „Кой стои срещу нас? Кой повдига обвинение срещу нас? Кой ни съди?”. От подобна картина могат да ни побият тръпки. Не осъзнаваме ли прекрасно всички ние колко нечестиви и грешни сме в крайна сметка?

Въпреки всичко няма от какво да се страхуваме. Обещанието, че нищо и никой не може да ни отдели от Божията любов, стои в центъра на няколко много важни твърдения: Бог на наша страна (стих 31), Бог е дал Своя Син за нас (стих 32), Бог ни подарява всичко (стих 32) и Бог ни оправдава (стих 33).Исус Христос е на наша страна. Той е отговорът на всеки страх от осъждане, защото умря, възкръсна и сега непрестанно се застъпва за нас в небесното светилище от дясната страна на Бог (стих 34).

Ако някой стигне дотам, че доброволно да умре за нас, тогава ние можем да бъдем сигурни в Неговата любов. Сигурността, разкрита в Римляни 8:31-39, ни говори наистина в какъв Бог сме повярвали. Ако разберем, че нашият Бог ни обича толкова много, щото нищо не би могло да осуети Неговите намерения за нас (стихове 35-39), тогава небесната съдебна зала ще стане място на радост и ликуване.

Тази истина е още по – ясно представена в 1 Йоаново 2:1, 2. Гръцката дума parakletos се отнася за правен защитник или адвокат – такъв, който се явява като „застъпник” за друг. Исус е нашият Адвокат и ни защитава; в противен случай не бихме имали никаква надежда.

Нашият Адвокат  е „праведен”. Това ни дава увереност, че Отец ще се вслуша в Неговото застъпничество; защото Той  не може  да направи нищо, което  праведния Отец би отхвърлил. Христос ходатайства за грешните, представяйки Себе Си – Безгрешния – като Праведния, Който стои на тяхно място.