„Без деца, моля!” Тези думи се изговарят рядко, но често се подразбират, когато ни канят да чуем известен говорител, учител или водач. Предполага се, че децата няма да разберат какво става и може да безпокоят говорителя.

В Марко 10:13-16, Господните ученици предполагаха нещо подобно за Исус и децата. Но Той не беше доволен, че учениците Му се скараха на родителите, които доведoxa малките си деца да бъдат благословени. Исус знаеше, че децата с отворените си сърца бяха най-близо до Неговото царство.

Преди много години мисионерът Роберт Мофат научил колко е важно да не пренебрегваме децата. На едно от неговите събрания били дошли много малко хора поради лошото време. Въпреки, че бил обезсърчен, той проповядвал своето послание без да забележи едно малко момче, което се занимавало с меховете на органа. Преди Мофат да завърши, това момче взело решение да стане мисионер. Името му било Дейвид Ливингстън, който като пораснал, станал първи Божий служител в Африка.

Като родители, учители, църковни водачи и съседи, ние никога не трябва да пренебрегваме децата, които Бог изпраща в живота ни. Помнете, Божието царство е и за децата.

„Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете.“ Марк 10:14

ИНВЕСТИРАЙТЕ В БЪДЕЩЕТО – ДОВЕДЕТЕ ЕДНО ДЕТЕ ПРИ ХРИСТОС.