Щом усетя буцата в стомаха, лягам на пода и отварям моите цветни кутийки.
Отварям червената и пускам да скачат по пода всички чувства, които пазя вътре : гняв, раздразнение, бяс, ярост, недоволство, разочарование, страх, безсилие, ненавист, отвращение, срам…
Отварям черната си кутия и от нея унило тръгват навън самотата, тъгата, безнадеждността , изоставеността , мъката , тревогата , скръбта…
Отварям зелената си кутия и заварвам разцъфнали надеждата, вярата, илюзията, любопитството, утехата, доверието, състраданието…
Отварям жълтата кутия и от нея изскачат блестящи като слънцето думи : приятелство, любов, нежност, радост, щастие…
Отварям синята кутия и от нея безшумно излизат скромността, благодарността, ведрината, спокойствието, покоят…
Заигравам се с тях, оставям ги да се смесят, групирам ги, подреждам ги и ги гледам ли, гледам. После решавам кои искам да запазя. Днес избрах три думи : зелено – доверие, жълто – любов, и синьо – спокойствие. Останалите върнах в кутиите им.
Всъщност… Буцата вече я няма.
“Животът е приказка”