ЧОВЕШКАТА ОТГОВОРНОСТ И БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

В съзнанието ми възникват две асоциации – човешката отговорност и Божията благодат. Още от Адам и Ева човек избягва да поеме отговорността за своите грешки и неправилни решения. Желае да се чувства всеки път свободен в своя избор, но не всеки път е готов да признае, че е лично отговорен за настъпилите резултати. И когато го „настигнат” някои от отрицателните последици, недоволства от съприкосновението с тях. Не си даваме сметка, че поради Божията благодат ние никога не сме били третирани така, както наистина заслужаваме. Бог е бил винаги снизходителен и милостив към нашите слабости, за да ни даде шанс да продължим напред. И ако някога е преценил, че за нас е полезно „да платим някоя и друга глоба”, нека да не бързаме да Го обвиняваме в несправедливост, а да оценим желанието Му да ни пренасочи в правилната посока на живота – Неговия план за нас.

Би трябвало да разглеждаме своите минали страдания, предизвикани от наши погрешни решения или начин на живот, като поуки и предупреждения срещу ново престъпване на Божията воля. Следва да направим заключението, че щастлив живот без Бога или далеч от Бога е невъзможен. Божиите указания са мъдри и добри, и тяхното следване задължително води в крайна сметка до сигурност и благословение. Последиците от непослушанието са очевидни и неоспорими. Страданието в света е достатъчно директна демонстрация на нуждата от съобразяване с Божиите изисквания.

,,Господи дължиш ми обяснение“  п-р Едуард Кешишян