Чува ли ме някой?

Семинар „Библейска психология за 21 век“

Ако ви кажа, че вчера съм си говорила с Бога, как ще реагирате? Ще се обадите ли веднага на 112, за да приберат една психично неуравновесена личност, която се разхожда на свобода? Или ще се опитате да ми докажете с научни аргументи, че това е абсолютно невъзможно, защото Бог не съществува? Или пък ще се замислите, че е възможно да съществуват реалности, които не можем да видим с очите си.

Според Библейската психология човек е създаден като социално същество. Творецът сам поставя основата на социалното измерение с твърдението си: „Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник“ (Битие 2:18). На шестия ден от Сътворението Той показва на Адам всички животни, но първият мъж не намира нито едно, с което да може да общува пълноценно и да бъде щастлив. И тогава получава от Бога своята Ева.

Също така, според Библейската психология има две измерения на общуването: вертикално и хоризонтално. Вертикалното общуване (с Бога) е решаващо за пълноценното хоризонтално общуване (между хората). Защото единствено себеотрицателната Божествена любов може да ни даде мотивацията и способността за истинско общуване с другите.

Исус Христос обобщава тези две измерения на общуването в две кратки, но красноречиви изречения: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ И „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:37-39). В основата на библейското общуване стои принципът на алтруистичната любов: да носиш радост на Бога и на хората.

Йорданка Дейчева, психолог

Фейсбук страница “Психология за всеки ден”

Ютюб канал Yordanka Deicheva