Чува ли ме някой?
Семинар „Библейска психология за 21 век“
Ако ви кажа, че вчера съм си говорила с Бога, как ще реагирате? Ще се обадите ли веднага на 112, за да приберат една психично неуравновесена личност, която се разхожда на свобода? Или ще се опитате да ми докажете с научни аргументи, че това е абсолютно невъзможно, защото Бог не съществува? Или пък ще се замислите, че е възможно да съществуват реалности, които не можем да видим с очите си.
Според библейската психология човек е създаден като социално същество. Творецът сам поставя основата на социалното измерение с твърдението си: „Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник“ (Битие 2:18). На шестия ден от Сътворението Той показва на Адам всички животни, но първият мъж не намира нито едно, с което да може да общува пълноценно и да бъде щастлив. И тогава получава от Бога своята Ева.
Също така, според библейската психология има две измерения на общуването: вертикално и хоризонтално. Вертикалното общуване (с Бога) е решаващо за пълноценното хоризонтално общуване (между хората). Защото единствено себеотрицателната Божествена любов може да ни даде мотивацията и способността за истинско общуване с другите.
Исус Христос обобщава тези две измерения на общуването в две кратки, но красноречиви изречения: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (…) „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:37-39). В основата на библейското общуване стои принципът на алтруистичната любов: да носиш радост на Бога и на хората.
В библейската психология съществуват само 2 основни системи на общуване: Парадигма на егоизма и Парадигма на алтруизма. Парадигма на егоизма: Аз съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно АЗ да се чувствам добре. Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно всички да се чувстваме добре. Егоистичната система е дяволската, алтруистичната е Божествената.
Християните са призовани да общуват според принципите на Парадигмата на алтруизма. През 1941 г. командирът на нацисткия концентрационен лагер Освиенцим в Южна Полша заповядал десет затворници да бъдат оставени да умрат от глад заради бягството на други трима. Един от десетте бил Франтишек Гайовничек, който изплакал: „Жена ми! Децата ми!“. Трогнат от тези думи, францисканският монах Максимилиан Колбе (1894-1941) доброволно заел мястото му. Това е върховният алтруизъм: саможертва заради друг човек. Този монах е последвал примера на своя Образец – Исус Христос: „Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8).
В началото казахме, че вертикалното общуване (с Бога) е решаващо за пълноценното хоризонтално общуване (между хората). Обаче възможно ли е да общуваме с Личност, която не виждаме, не чуваме, не докосваме, не усещаме физически? Елън Уайт, моята любима авторка, казва: „Нито една-единствена сълза не пада, без Бог да я забележи. Няма усмивка, която Той да не види“ (Ум, характер, личност. Кн. 1). А псалмистът ни задава леко ироничните реторични въпроси: „Онзи, Който е поставил ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?“ (Псалми 94:9). Внушава ни, че макар ние да не Го виждаме, Бог вижда, чува, забелязва, разбира, а най-вече съчувства и помага. Той желае да общува с нас, както родителят копнее да общува с децата си.
Ако допуснем, че наистина Бог ни е създал и иска да общува с нас, как на практика може да стане това?
1 начин: Бог общува с нас чрез природата
„Небесата разказват за славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им, тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им – до краищата на вселената“ (Псалми 19:1-4).
Звездите, галактиките, планетите, всички обекти в космоса се движат по точно определени орбити и се подчиняват на неизменни физични и химични закони. Учените установяват много фундаментални физични константи, които са универсални и стойността им е постоянна във времето. Например скоростта на светлината във вакуум е точно 299 792 458 m/s. Светлината и всички други форми на електромагнитно излъчване винаги се разпространяват с тази скорост във вакуум, независимо от това къде се намира наблюдателят. Какво би станало, ако се промени само една цифричка от това огромно девет цифрено число? Свойствата на нашия свят се определят от стойностите на фундаменталните физични константи и ако някои от тях бяха дори малко по-различни, сложни атомни структури като тези в живите същества не биха били възможни. Нас нямаше да ни има. Вие си решете дали това ви говори за съществуването на интелигентно Свръхсъщество, или не.
Обаче когато се запитаме защо има хапещи комари, рози с бодли и хищници, природата не може да ни отговори откъде е навлязла Парадигмата на егоизма, според която някои се опитва да оцелеят за сметка на други. Тогава идва на помощ вторият начин, по който ни се разкрива Бог.
2 начин: Бог общува с нас чрез Библията
Има един библейски стих, който много ме трогва. В него говори самият Бог: „И сега, понеже извършихте всички тези дела, казва Господ, и Аз ви говорих, като ставах рано и говорих, а вие не послушахте, и ви виках, но не отговорихте“ (Йеремия 7:13). Бог ни говори чрез тази Книга, но тя често стои на рафта и събира прах. Той ни вика от страниците ѝ, но трябва да я отворим, за да чуем този глас.
Как можем да бъдем сигурни, че Библията е достоверен източник? Нейната достоверност е била многократно оспорвана в миналото, докато един арабски пастир не попаднал случайно през 1947 г. на преписи на библейски книги, датиращи между 3 в. пр.Хр. и 1 в сл.Хр. Преписите показват, че нашата съвременна Библия е абсолютно надеждна, защото е била запазена непроменена най-малко от преди 2 300 години!
Библията е още уникална с това, че близо 1/3 от съдържанието ѝ са пророчества, които са се изпълнили точно както са били предсказани. Често се казва, че пророчествата са Божественият печат на Божието слово. Библията наистина е Божият глас, който ни „говори“ и ни „вика“ всяка сутрин.
3 начин: Бог общува с нас чрез Провидението
Провидението наричаме Божията намеса във вселената. Бог поддържа живота на всичко живо като цяло, но и се намесва в живота на отделните хора. Тази намеса в живота ни в особени за нас моменти християните наричат Провидение.
Ще разкажа за втората драстична намеса на Провидението в моя живот, която ми показа, че Бог се вълнува от моето щастие. Веднага след университета ме приеха в Езиковата гимназия като учител. Работих една година, мина лятната ваканция и на 1 септември се върнах на работа. Не можете да си представите ужаса ми, когато от канцеларията ми казаха, че ми е написана заповед за освобождаване и кариерата ми на учител в това училище е приключила! Без никакво предизвестие, без предупреждение, нищо! Бях като втрещена. Тогава нямах никаква представа за Кодекс на труда или трудови права и единственото, което се сетих да направя, е да поискам среща с директорката. Дори не си спомням дали се помолих Бог да ми помогне, въпреки че от няколко години бях вече християнка.
Почуках на вратата на директорката и влязох. Попитах я защо имам заповед за освобождаване от длъжност и тя ми отговори, че през изминалата учебна година получила информация, че съм проповядвала вярата си на учениците. Отново останах като втрещена, защото това не беше вярно. Казвала съм нещо единствено ако някой ме е питал или във връзка с урока. Казах ѝ, че тези обвинения не са верни. Даже не помня какво друго си казахме, но поговорихме не повече от няколко минути. И след тези няколко минути тя ми каза: „Не си вземай заповедта“, а това означаваше, че все едно отново ме назначава на работа. И аз излязох от кабинета.
Но едва по-късно осъзнах какво всъщност се беше случило: за 5 минути Бог беше променил отношението на тази директорка към мен, което цялата изминала година беше доста отрицателно и така продължи, докато не дойде друга директорка. Но тази жена, която ме беше уволнила без никакво предупреждение, след 5 минути ме върна на работа. Аз бях казала само няколко искрени думи. Останалото свърши Бог.
Затова никой не може да ме убеди, че Бог не се намесва в живота ни чрез Провидението Си. Аз лично мога да удостоверя тази намеса с трудовата си книжка: в нея е записана една година трудов стаж, следва прекъсване, а на другия ден трудовият стаж започва отново на същото работно място при същите условия, без никаква основателна причина за прекъсването. Който не вярва, ще му пратя снимка. Спомням си, че когато напусках гимназията, за да дойда да живея в Плевен, служителката от канцеларията ме попита: „Защо първата ти година от стажа е отделно?“. Тя дори вече не си спомняше защо, но аз никога не забравих тази случка.
И така, Бог общува с нас чрез природата, Библията и Провидението. Но общуването е двупосочен процес – ние също можем да общуваме с Бога.
Ние общуваме с Бога чрез изучаване на Библията
Както казахме, Бог общува с нас чрез посланията от Божието слово, а ние общуваме с Него като го изучаваме внимателно и с молитва. Пророк Йеремия казва: „Като намерих Твоите думи, ги изядох и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето“ (Йеремия 15:16). Изяждането на словото е символ на дълбокото и внимателно изследване на Библията. Когато я четем, ние откриваме Бога в Неговите директни послания към нас, както и в библейските истории.
Затова искам да отправя едно предизвикателство: Независимо дали си християнин, или не, започни всеки ден да четеш част от Библията. Псалмите, Притчите и Евангелията са отлично начало. Опитай и виж дали наистина няма да откриеш на страниците ѝ една невероятна Личност. Ако Бог не съществува, няма да изгубиш нищо. Но ако съществува, ще можеш наистина да чуеш гласа Му!
Ние общуваме с Бога чрез молитвата
В бестселъра „Пътят към Христос“ Елън Уайт казва: „Молитвата е разкриването на сърцето пред Бога като пред приятел. Не че това е необходимо, за да разбере Той в какво състояние сме, но за да станем ние способни да приемем Него. Молитвата не довежда Бога долу при нас, а издига нас горе при Него“ (Уайт, Е. Пътят към Христос. С. 91).
Молим се за своите нужди. Псалмистът казва в притеснението си: „Вечер, сутрин и на обяд ще се оплаквам и ще стена; и Той ще чуе гласа ми“ (Псалми 55:17).
Молим се за прошка на греховете. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9).
Молим се за другите. „И така, изповядайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния човек“ (Яков 5:16).
Молим се дори за враговете си. „Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят“ (Матей 5:44).
През 1996 г. преживях катастрофа и ми беше счупена ключицата. Лекарката от физиотерапията беше много внимателна и загрижена и затова реших след края на процедурите да ѝ подаря книгата „Копнежът на вековете“ за живота на Исус Христос. Когато ѝ я подадох, тя каза думи, които никога няма да забравя: „Много се радвам на този подарък. В практиката си забелязах, че вярващите хора много по-лесно понасят проблемите и по-бързо оздравяват. Чудех се защо е така и тази книга сигурно ще ми обясни“.
Дори невярващи хора забелязват, че общуването с Бога прави хората по-щастливи и по-здрави. Бог отправя към всички хора поканата да Го опознаят чрез природата, чрез Библията и чрез Провидението. И ако Той им хареса, да започнат да общуват с Него чрез Божието слово и искрена молитва.
Принципите на библейската психология са валидни дори и за нас в 21 век. Още за тях можете да прочетете на нашия сайт facebible.bg, в раздел Психология и подраздел Християнска психология. На сайта ни ще можете да си изтеглите напълно безплатно електронната книга за емоционална интелигентност „6 стъпки за овладяване на гнева“.
Често публикувам материали и на фейсбук страниците си „Християнска психология“ и „Психология за всеки ден“. Можете да ги харесате, следвате и коментирате.
Ако желаете да изучавате Библейска психология в група, пишете ми на имейла в описанието или на лично съобщение до фейсбук страницата ми „Християнска психология“.
Йорданка Дейчева; ydeicheva@facebible.bg