Представата за материята през 20 век беше подложена на решително преразглеждане. Атомите, от които са изградени всички тела, са разположени на огромни, в сравнение с техните собствени размери, разстояния. На свой ред те, самите са практически празни пространства. Атомното ядро заема едва една трилионна част от  обема на атома. Останалото пространство е заето от „облак” електрони, което е чисто условно. Материята представлява по-скоро  „микроскопични” островчета в океан, но не и твърдо вещество, възприемано от нашите сетивни органи.  И още, природата на тези  островчета – елементарни частици излиза от рамките на здравия смисъл. Съгласно съвременните представи следва да се разглеждат каjо „късчета” енергия, съчетаващи едновременно свойства на частица и на вълна. Една енергетична среда всяка част на която зависи от съвкупността. Светът е замислен и създаден като пъстра картинаq като отделните щрихи не съществуват отделно от цялото. Щрихите имат смисъл само като цялостна композиция, в рамките на всеобхватното битие.

Самото понятие вълни или трептения във физиката, има абстрактен характер. Това е само “движение на материята” – “бразди върху водата”. Даже при температура равна на 0°К т.е. минус 273°С /абсолютната нула/, атомите в телата не спират трептеливото си движение. Наистина, сега стават ясни и разбираеми думите от Свещеното Писание, че Бог е сътворил всичко от нищото. Но и според съвременните научни представи, космоса е започнал  съществуването си  от абсолютна празнота.

Вселената не е съществувала вечно, имала е начало във времето.  Времето и пространството, се появяват едновременно с първичната материя. „Големият взрив”, родил света, като теория търпи критика! Увеличаване обема на Вселената не може да е като от взрив. Разширението протича  изключително равномерно. По раздалечените галактики се отдалечават с по-голяма скорост! Не е ли странно  свойство за взрив?

“Раждането” на света от нищото не е новост за християните. Истината за сътворението e nihilo е била посочена в Библията.

Бог е сътворил цялото мироздание чрез Словото. Да, сътворил, защото Вселената е плод на творчески акт. Удивителната хармония, красота, изяществото на света предизвикват у човека благоговеен трепет пред Божието величие. Корпускулярно-вълновия дуализъм на елементарните частици води към поетична аналогия нашия свят – към представянето му като гигантска “звукова вълна” от струните на “вълшебен” музикален инструмент. Този инструмент е в ръцете на невидимия и всемогъщ Творец, който докосва струните като поддържа “звука”. Ако вибрацията спре – “вълните ще се изгладят”. И може би ще се “свият небесата”. От този живителен Източник се леят “звуци”, привеждайки всичко от небитие в битие.