ЧУДОТО С ПОСЛЕДНИЯ ИЗПИТ
Бях на 15 години – ужасно притеснителна и срамежлива. Изглежда, че бях добра само в една област – училището. И през този срок бях решила да завърша с отличен.
Последната седмица бързо дойде с изпита ми по биология в петък. Ако имах шестица на този изпит, щях да имам най-високия успех в класа и отличен за срока. Затова си планирах цялостен преговор за четвъртък вечер. Но в неделя следобед г-н Деней се обади. “Клубът на туристите “Три реки” организира своята годишна изложба в четвъртък вечер”, каза той. “Съпругата ми и аз ще бъдем наистина радостни, ако дойдеш с нас.”
Виденията за шестици избледняха, когато отговорих: “Ще ви се обадя по-късно.”
Сем. Деней бяха възрастна двойка, които имаха специален интерес към мен. Тъй като семейството ми живееше далеч в провинцията, оставах в семейство Деней всеки понеделник след училище. Вечеряхме заедно и са забавлявахме. Но те правиха и много повече. Купиха ми обувки и други необходими неща на няколко пъти. Споделяха хобито си за скали и минерали с мен, като ми позволяваха да използвам инструментите им. А сега искаха да ги придружа на изложбата в техния клуб. Знаех, какво искам да направя. Всъщност, не се сещах дори за едно нещо, което съм искал повече от шестици за срока.
Но явно беше важно за семейство Деней да отида с тях. Те ми даваха толкова много, а искаха толкова малко. Когато сте изправени пред решение, за което няма ясно “Така казва Господ”, беше казал нашият пастор, “попитайте себе си . Ако Исус беше на моето място, какво би направил?”
Зададох си този въпрос. Но не харесах отговора. Имах нужда от много молитви и сила от небето, за да им отговоря положително. Дните се нижеха. Всяка вечер преговарях темите. В четвъртък вечерта отидох на изложбата. “Може да останеш до късно посреднощ и да учиш”, дочух глас в съзнанието си. Но бях решила, че да стоя до късно не е добра идея. Нуждаех се от почивка. Спазих си вечерния режим през цялата седмица: учене до 21:15; след това време с Бога, и накрая сън. Когато се върнах в къщи след изложбата беше 21:12. Един глас ми казваше: “Сигурно Бог няма да има нищо против, ако само този път преговориш биологията, вместо да прекараш време с Него.” А друг глас ми припомни: “Първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко ще ви се прибави.”
Надигна се борба в съзнанието ми. “Първо търсете…” и Бог няма да има нищо против… само този път?” Избрах да спазя уговорката си с Бог. След като си прочетох част от Библията, се помолих на колене: “Моля те Господи, помогни ми да не се тревожа. Помогни да се справя с теста утре, ако това е Твоята воля.” След това бързо заспах.
Когато будилникът му събуди, си спомних съня, който сънувах тази нощ. Седях в стаята по биология. Учителката каза: “Ще направя нещо различно днес. Ще напиша теста ви на дъската.”
“Това наистина е различно”, си помислих аз. “Тя никога не пише темите на дъската.”
Четири редици с въпроси бяха изписани. Виждах ясно всеки въпрос. На сутринта отново бях изкушена да преговарям, вместо да имам обичайния си тих час с Бога. Но избрах именно този час.
Единственото време, което ми остана бяха 20-те минути път до училище. “Откъде да започна?”, се чудех. Имаше няколко въпроси от съня ми, които не знаех добре. Може би трябва да започна от тях. Прегледах тези въпроси и вече бях дошла до училището. Когато часът по биология започна, учителката ни каза: “Днес ще направя нещо различно. Ще напиша въпросите на дъската.” Тръпки ме побиха, когато започна да пише въпросите. Първият беше същият като първия в съня ми! Вторият също. А и всички останали. Всеки въпрос – с думи, пунктуация, всеки детайл – беше идеално повторение на въпросите от съня ми!
Получих шестици на този изпит. Но получих и нещо много по-голямо от отличния резултат. По-велико и от приемането от страна на приятелите ми. В този ден преживях Божията грижа за мен. Научих, че Бог спазва обещанията Си.
По-късно учителката сподели, че е била много заета и още не била измислила въпросите до 8:30. А аз се събудих в 6:30. Бог ми беше показал дъската с въпросите, преди учителката ни да ги е съставила. В какви размери Бог ще се грижи за нас, когато търсим първо Него? Няма никакви граници!