ЩАСТЛИВИ ЗАЕДНО: РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ

Как да разрешаваме конфликтите с любов

Здравейте, аз съм Йорданка Дейчева, психолог и днес ще ви представя 6 важни принципа за разрешаване на конфликтите с любов.

Конфликтът разкрива истинската ни същност: дали сме егоисти или алтруисти.

Парадигма на егоизма: Аз съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно АЗ да се чувствам добре.

Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно ВСИЧКИ да се чувстваме добре.

От житейската ни философия зависи КАК ще разрешаваме конфликтите в дома, на работа, със съседите.

В нашата народопсихология уважението към другия не е на голяма почит. Всички знаем известната българска „мъдрост“: „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“. Това не е добра предпоставка за разрешаване на проблемите с любов. Обаче тъй като сме Християнска нация, повече ми харесва златното правило на Християнството, възприето като общочовешка ценност: „Прави на другите това, което искаш те да правят на теб“ (Матей 7:12).

Експериментът с топлото и със студеното общуване: Професорът по лингвистика Джордж Лакоф разказва за един експеримент в Торонто, по време на който две групи хора са вкарани в две различни стаи. С едната група се общува топло и мило, а с другата – не. Когато излизат, хората са попитани каква приблизително е била температурата в стаята. Първата група отговаря, че е било с 5 градуса по-топло в сравнение с цифрата, назована от хората във втората група. 5 градуса по-топло! (http://www.168chasa.bg/article/6393196). Невероятно е, че сърдечното общуване ни стопля не само духовно, но и физически, буквално!

Разрешаването на конфликтите е непосредствено свързано с думата ЕМПАТИЯ. Какво означава тя? Съчувствие: способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. При конфликт е особено важно да впрегнем всичките си способности за съпреживяване.

Принцип №1: Конфликтът не е битка, която трябва да бъде спечелена, а трудна ситуация, за която може да се намери решение

Конфликтът не е битка, в която войникът с по-голямата пушка или бомба, ще се окаже победител. Конфликтът е ситуация, в която двама човека имат различна гледна точка. Това ни помага да се съсредоточим върху решаването на проблема, а не върху „смачкването“ на врага.

Запитай се без да се самозалъгваш: Как възприемам човека, с когото съм в конфликт? Като враг? Като предател? Като човек, на когото никога повече няма да имам доверие? Или просто като човек с различно мнение от моето?

За да не отхвърляме като враг човека, с когото сме в конфликт, трябва да проявим емпатия – способност да съчувстваме дори когато имаме различни мнения, „да обуем обувките на другия“. Трябва да възприемем идеята, че можем да имаме различни мнения и все пак да запазим отношенията си; да се опитаме да разберем защо другият мисли така.

За да възприемаме конфликта като проблем, който трябва да бъде решен, а не като война, трябва да проявяваме истинско уважение – да дам правото на другия да има различно мнение от моето.

И особено в брака трябва да помним, че разрешаването на конфликта ще заздрави връзката.

„Всеки път, когато се караме, все едно сме на върха на една от тези планини. Много двойки мислят, че си играят на Царя на планината, когато имат разправия. „Победителят“ е този, който успява да надделее с думите си над другия дотолкова, че да го бутне от канарата. Но това е измислена победа. Никога няма да играя тази игра с теб, не защото съм добър човек, но защото бракът е обвързал глезените ни с дълго и здраво въже – ако ти паднеш, падам и аз.

Да, ние сме двама, но има само един брак, една връзка. И за двамата ще бъде най-добре, ако правим, говорим и мислим такива неща, които ще бъдат от полза за този трети обект между нас, който сега наричаме брак. Няма победители и губещи – ние или и двамата печелим, или и двамата губим“ (Клаудио и Памела Консуегра, „Надежда за семействата днес“).

Конфликтът не е битка, която трябва да бъде спечелена, а трудна ситуация, за която МОЖЕ да се намери решение.

Принцип №2: Конфликтът не е време да използваме твърде емоционални и обидни думи

Това само ще разгорещи чувствата и ще пречи за намирането на решение.

– Формулирайте конфликтния въпрос ясно, но с неутрални думи (Неправилно: „Ти постъпи изключително глупаво!“ Правилно: „Мисля, че решението ти беше прибързано“ – пак казваме каквото мислим, но без да провокираме другия).

– Важно е как изразяваме позицията си – с гняв или с премерени думи

Какво става, когато използваме твърде емоционално заредени думи? „Ужасна постъпка“, „пълен егоист“, „абсолютна безотговорност“? Задълбочаваме конфликта.

– За да избегнем твърде емоционалните и обидни думи, е важно е да внимаваме какви послания изпращаме:

Ти-послания и Аз-послания

Ти-посланията са обиди към другия, а Аз-посланията показват как се чувстваме от неговите действия.

„Ти си егоист!“ е Ти-послание – обявяваме другия за непроменимо лош и го обиждаме.

„Твоето безразличие много ме обиди!“ е Аз-послание – казва как се чувстваме от поведението на другия, без да го обиждаме.

Това ни помага да започнем да търсим решение на конкретен проблем с лошо поведение, а не да се дистанцираме от „лошия“ човек, който ни дразни.

– Трябва да се запази добрият тон във взаимоотношенията:

Да не прекъсваме другия, дори когато не сме съгласни

Да не отправяме скрити обиди („Как не можеш да разбереш това, толкова е просто!“)

Конфликтът не е време да използваме твърде емоционално заредени и обидни думи.

Принцип №3: Признай собствения си принос в конфликта – трябва да преглътнеш „егото“

А какво ни пречи да признаем нашата част от вината? Срам, гордост, чувство за вина, инат… Отговори си честно пред себе си какво наистина ти пречи.

– В никакъв случай не намесвайте миналото („Предния път ти…“, „Миналата година, когато пак ми беше казал/а“).

– Всеки трябва да определи какъв е неговият принос за конфликта. В конфликта винаги имат дял и двете страни, въпреки че може единият да има по-голяма вина

– Синдромът „винаги съм прав/а“ не помага за решаване на проблема: необходимо е малко смирение, гордостта е пречка за решаване на проблемите. Признай собствения си принос в конфликта.

 Принцип №4: Разбери позицията на другия в конфликта

Когато се опитаме да разберем позицията на другия в конфликтната ситуация, обикновено установяваме, че той или тя не са запъва от инат, а си има своите основания да държи на мнението си. Така започваме да се поставяме на мястото на другия и да го разбираме по-добре, дори и да не сме съгласни с него/нея.

– Особено важно е внимателното изслушване, за да разберем не само думите, но и скритите чувства:

– не ме гледа в очите – срам или неискреност;

– изпънат гръб и скръстени ръце – неотстъпчивост;

– гледа настрани и се почесва – липса на интерес;

– чува каквото иска – манипулативност и т.н.

Много ми харесва един библейски съвет от преди две хиляди години, който е особено актуален и днес, в 21 век: „Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи” (Яков 1:19). Слушай внимателно другия и се опитай да го разбереш, говори спокойно и не се гневи. Така по-добре ще разбереш другата гледна точка.

Принцип №5: Представи предложение за решение на конфликта

– предложението трябва да бъде приемливо и за двете страни

– то не трябва да се налага със сила или манипулация, а с консенсус (когато конфликтът е с малки деца, добронамерена диктатура)

– бъдете готови на допустими взаимни отстъпки при необходимост

Принцип №6: Приеми, че можете да бъдете близки, дори и да не се разреши конфликтът както ти се иска

Този принцип не важи за домашното насилие и за моралните въпроси: няма как да бъдеш близък с човек, който те бие или обижда; и няма как да бъдеш близък с човек, който те кара да лъжеш или крадеш. Но за повечето по-незначително проблеми това правило е в сила.

Ще дам любимия си пример с мъжа ми и неговите обувки. Въпреки че в коридора имаме достатъчно голям шкаф за обувки, мъжът ми не си слага обувките в него, а ги оставя пред него. Просто така е правил цял живот. Това много ме дразнеше и му мърморех, но той си продължаваше. Докато един ден не ми просветна: Добре, толкова ли е важно това, след като за 10 години не помня дали и 10 пъти ми се е налагало да беля картофите – той ги бели като истински шеф-професионалист. Толкова ли е важно да го принудя да си прибира обувките, след като ежедневно ме разкарва с колата като частен шофьор? И реших, че заради всичките му добри качества и всичко, което прави за мен, си струва да му прибирам обувките. Забелязах, че когато започнах да мисля по този начин, раздразнението ми напълно изчезна.

Да повторим 6-те принципа за разрешаване на конфликтите с любов:

Принцип №1: Конфликтът не е битка, която трябва да бъде спечелена, а трудна ситуация, за която може да се намери решение

Принцип №2: Конфликтът не е време да използваме твърде емоционални и обидни думи

Принцип №3: Признай собствения си принос в конфликта

Принцип №4: Разбери позицията на другия в конфликта

Принцип №5: Представи предложение за решение на конфликта

Принцип №6: Приеми, че можете да бъдете близки, дори и да не се разреши конфликтът както ти се иска

В края ще представя една проблемна ситуация, която може да бъде разрешена много по-конструктивно, ако използваме принципите за разрешаване на конфликти. Понякога със съвсем малки промени можем да постигнем огромни резултати за преодоляване на конфликтите с любов.

 Проблемна ситуация в брака

Съпругата и съпругът се прибират вкъщи и сядат да вечерят. Започват да си говорят.

Съпругата: Днес много ме ядосаха в работата. Не бяха се обадили на доставчиците навреме и половин ден стояхме да чакаме материалите.

Съпругът: Да видиш пък при нас какво се случи: Стана късо съединение и колегата едва не умря от токов удар!

Съпругата: Да, да, моите проблеми са винаги малки, а твоите – големи. Никога не мислиш за никого другиго, освен за себе си!

Съпругът: Да, аз съм все егоист, а ти си все добрата. Писна ми от мърморенето ти.

Следва размяна на обидни реплики, тряскане на врати и обидено мълчание за няколко дена.

Тук забелязвам два основни проблема: липса на емпатия и твърде емоционално заредени думи.

 Безпроблемна ситуация в брака

Съпругата и съпругът се прибират вкъщи и сядат да вечерят. Започват да си говорят.

Съпругата: Днес много ме ядосаха в работата. Не бяха се обадили на доставчиците навреме и половин ден стояхме да чакаме материалите.

Съпругът: Неприятна работа. Зная, че никак не обичаш непредвидените препятствия. Важното е, че нещата са се оправили. (Изразява внимание и съчувствие) Да видиш пък при нас какво се случи: Стана късо съединение и колегата едва не умря от токов удар!

Съпругата: (Доволна, че е получила съчувствие) Сериозно! Какво стана, ти къде беше, да не си пострадал?

Съпругът: Нищо ми няма, слава Богу. Но доста се стреснахме. Трябва повече да внимаваме.

Съпругата: Само като си представя, че можеше и ти да пострадаш… А колегата ти как е?

 Когато се научим да проявяваме истинска емпатия, истинско съчувствие към близките си хора, 90% от конфликтите с тях най-вероятно ще се разрешат от само себе си. И ще можем да вложим енергията си в конструктивно разрешаване на наистина важните проблеми.

Ако желаете да следите видеата и публикациите ми, харесайте фейсбук страницата ми „Психология за всеки ден“ и посетете нашия уебсайт https://facebible.bg/, където в раздел Психология публикувам статии и видеа.

За по-добро общуване ви препоръчвам книгата „Истински семеен разговор“ от Уили и Илейн Оливър на издателство „Нов живот“.

Йорданка Дейчева, психолог