ЩЕ ВИДИМ ЦАРЯ

Ако искаме да видим Царя в Неговото величие, трябва тук да живеем един пълноценен живот. Трябва да израснем и да се развием. Понякога, когато сме провокирани, ще трябва красноречиво да замълчим. Необходимо е да покажем търпение, благост и въздържание, които ще ни направят достойни да се наричаме синове и дъщери на Бога. Трябва да Му се доверим, да вярваме и да разчитаме на Него. Трябва усърдно да следваме Христовите стъпки. „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва“ (Лука 9:23) Може би трябва да замълчите, когато кръстът е тежък. Това може да е свързано с болка, но приемете да ви уверя, че „мълчанието“ се справя по-добре със злото, отколкото буря от гневни думи.

Тук, в този свят, трябва да се научим какви да бъдем, за да имаме място в небесните дворове. Важно е да научим урока, който Христос желае да ни предаде, за да бъдем готови за по-висшето училище в дворовете над нас, където Спасителят ще ни води при реката на живота, за да ни обяснява множество неща, които тук не сме разбрали. Там ще се срещнем с Божията слава, която никога не сме виждали тук. Имаме съвсем повърхностен поглед върху тази слава сега, защото не търсим Господа, за да Го опознаем.

Всеки правилен принцип, всяка истина, придобити в земното училище, ще ни помогнат да напреднем в небесното училище. Както Христос вървеше и поучаваше учениците Си по време на своето служене на тази земя, така ще ни учи в училището горе, като ни води покрай реката с жива вода и ни разказва истините, които на земята са били скрита тайна поради ограничеността на човешкия ум, обременен от греха. В небесното училище ще имаме възможността да достигнем, стъпка по стъпка, до най-големи висоти в познанието. Там, като деца на Небесния Цар, всички ще живеем като членове на царското семейство; там ще видим Царя в Неговото величие и ненадмината красота. Дълго трябва да чакаме, но надеждата ни не е напразна. Ако можехме да видим Царя в Неговото величие, щяхме да сме завинаги благословени.