Живял някога в централен Китай един фермер. Той не бил богат и вместо трактор имал стар кон, с който орял нивата си.

Един ден, докато фермерът работел на полето, конят паднал и умрял. Всички в селото съжалили фермера: “О, каква беда!” Той обаче отвърнал само: “Ще видим”. Бил толкова спокоен, че всички в селото се събрали и в знак на уважение към неговото достойнство му подарили нов кон.

Ceга всеобщата реакция била “Ама че щастливец!”, но фермерът отново казал: “Ще видим”.

След няколко дни конят прескочил оградата и избягал. Всички селяни поклатили глави:

-Горкият човек-, а фермерът се усмихнал:

-Ще видим.

Конят се върнал след няколко дни и всички казали: “Късметлия”, освен селянинът, който отново кротко рекъл: “Ше видим”.

След няколко месеца синът на фермера паднал от коня и си счупил крака.

-Горкото момче, колко жалко!- носело се от уста на уста.

А фермерът само продумал: “Ще видим”.

След два дни в селото дошли военни, за да вземат младите мъже за войници. Видели, че синът на фермера е със счупен крак, и го оставили вкъщи. Всички казали: “Щастливец”, а фермерът за сетен път отговорил: “Ще видим”.

Много пъти онова, което ни изглежда като лош късмет, се оказва скрит дар. А щом сърцата и умовете ни са в хармония, всяка случка е дар, от който можем да научим важен урок.
“Скритият дар”