Ще ме прегърнеш ли?
Изненадващи научни открития за прегръдката
Науката едва започва да разбира как и защо се прегръщаме.
Понякога всички ние имаме нужда от прегръдка. Малко места разкриват това по-добре от залата за отпътуващи на летището. Много често не можем да намерим подходящите думи, когато любим човек ни напуска след проверката на билетите и отлита за далечна страна. Няма да се видим седмици или месеци. Една прегръдка може да донесе огромна утеха там или във всички други ситуации, в които преживяваме силни отрицателни емоции като скръб или страх. Но прегръдките са също и важна част от много положителни ежедневни ситуации. В залата за пристигащите на летището светът често изглежда напълно различен от отпътуването и ние с радост прегръщаме близките си, които са ни липсвали толкова много.
Също така прегръдките играят огромна роля в ситуации, свързани с положителни чувства към друг човек, като романтична любов или приятелство. Ако държим на някого, ние го/я прегръщаме. Проучванията показват, че прегръщането може да предизвика освобождаване на големи количества окситоцин, хормонът на човешките връзки. Следователно прегръдката буквално задълбочава връзката ни с този човек на биохимично ниво.
С дясната или с лявата ръка?
Но кое определя как се прегръщаме? Прегръдките са поведение, което е свързано с пресичането на двигателните и емоционалните мрежи в мозъка, и като такова те могат да бъдат повлияни от тези невронни мрежи. Когато се прегръщаме, обикновено водещата ръка започва прегръщането. Около 90% от хората са десноръки – което означава, че предпочитат да използват дясната ръка за изкусни дейности като писане или рисуване – затова е вероятно повечето от нас също и да се прегръщаме с дясната ръка. Това показва и едно ранно Южноафриканско проучване за прегръдките в залата за пристигащи на едно международно летище. Тук около 59% от наблюдаваните пътници започват прегръщането с дясната си ръка, а 41% – с лявата. Освен това авторите казват на студенти да прегърнат съседа си в лабораторен експеримент и установяват подобни резултати. Тук около 69% се прегръщат с водеща дясна ръка, а около 31% – с водеща лява ръка.
Едно проучване на повече от 2 500 прегръдки установява, че макар повечето хора да предпочитат прегръщането с дясната ръка, прегръдките с лявата се използват по-често в емоционално заредени ситуации, независимо дали са положителни или отрицателни. Лявата страна на тялото се контролира от дясното полукълбо на мозъка – което е силно ангажирано с обработването както на положителни, така и на отрицателни емоции. Следователно това показва взаимодействие между емоционалните мрежи и двигателните предпочитания. Емоционално заредените ситуации водят до повече прегръдки с лявата ръка, отколкото неутралните ситуации.
Следователно прегръщането изглежда се контролира от две невронни мрежи: двигателния контрол и емоционалната обработка на информацията. Това вероятно обяснява защо когато някой има нужда от утеха, прегръдката може да е много повече от само движение на ръцете и притискане на две тела. Тя е искрен, въздействащ жест на любов и подкрепа, който извира направо от емоционалните центрове на мозъка ни.
Превод: Йорданка Дейчева
