ЩЕ ТЕ СЛАВЯ, ЗАЩОТО СЪМ СТРАШНО И ЧУДНО НАПРАВЕН“

Сложният път на нашите мисли и чувства

Рецепторите стоят на повърхността на клетките, като наброяват стотици хиляди за една обикновена клетка; специализираните клетки, като невроните, може да имат милиони рецептори около себе си. Тези рецептори действат като малки скенери и сензори, които чакат търпеливо, докато наблизо се появи точният химичен „ключ,” който ще си пасне в тях, подобно както един обикновен ключ е направен да си пасне в специалната ключалка. Тези химични ключове се наричат лиганди, а най-често срещаният от тях е известен като (невро)пептид, който отговаря за близо 95% от познатите лиганди. Това, което се случва по-нататък, е удивително. Пептидът доставя на рецептора химичното известие, което носи, който рецептор след това пренася това известие дълбоко в клетката, с което задейства цяла верига от биохимични реакции, които може да създадат огромни промени в клеткатта—промени с положителен или отрицателен характер. „Ако приемем, че клетката държи кормилото на живота, то рецепторите са бутоните по таблото, а всеки конкретен пептид е пръстът, който натиска някой бутон и нещата се задействат.” Тези протеини-рецептори са “очите” и “ушите” на клетките, като приемат послания от веществата в кръвния поток, а след това казват на клетките какво да направят. Или с други думи, рецепторът действа като ключ за включване/изключване на една конкретна дейност в клетката. Ако с кръвния поток се появи точното вещество, което си пасва в рецептора—подобно на ключ в ключалка—ключът се завърта, с което задвижва конкретна дейност, която започва да се извършва в клетките. Всеки рецептор е специфичен за един пептид, т.е. протеин. Когато преживяваме чувства на гняв, тъга, вина, възбуждение, щастие или нервна възбуда, всяка отделна емоция освобождава собствен поток от невропептиди, които нахлуват из цялото тяло и се свързват с онези рецептори, които променят структурата на всяка клетка като цяло. Най-интересното е кога реално клетките се делят. Ако дадена клетка е била изложена на един определен пептид повече, отколкото на други, новата клетка, която се произвежда, ще притежава повече от рецептора, който отговаря на този конкретен пептид. Аналогично, клетката ще има по-малко рецептори за пептиди, на които нейната клетка-майка не е била излагана толкова често. Така че, ако сте бомбандирали клетките си с пептиди от негативни мисли, буквално програмирате клетките си да получават повече от същите негативни пептиди в бъдеще. И което е още по-лошо, с това намалявате броя на рецепторите на позитивните пептиди върху клетките, с което сами се правите по-склонни към негативизъм. Пептидите представляват нотния лист, който съдържа нотите, фразите и тактовото време, които позволяват на оркестъра— твоето тяло—да свири като единна и цялостна единица. А музиката, която идва в резултат, е тонът или чувството, което преживявате. Вирусите използват същите рецептори, за да влязат в една клетка, така че в зависимост от това колко на брой от . . . естествените пептиди за този рецептор се намират наоколо, вирусът ще има по-лесен или по-труден достъп до клетката. Така че нашето емоционално състояние ще окаже въздействие за това дали ще се разболеем от една и съща „доза” вирус. Нашият хранопровод и чревен тракт са гъсто покрити с пептиди и рецептори, които са заети да обработват информация с емоционално съдържание. (Research of Candace Pert, PhD)

Битката за твоя ум (biblebg.com)