БОЖИЯТА ЛЮБОВ КЪМ ЧОВЕКА

Природата и Божието откровение свидетелстват в еднаква степен за любовта на Бога. Нашият Баща на небето е Източникът на живота, на мъдростта и радостта. Погледнете само чудните и прекрасни неща в природата. Помислете за тяхната удивителна приспособеност към нуждите и щастието не само на човека, но и на всички живи творения. Слънчевата светлина и дъждът, които веселят и освежават земята,
хълмовете, моретата и полята всички те ни говорят за любовта на Твореца. (ПХ – 9 стр.)

Бог създаде човека съвършено свят и щастлив; и хубавата земя, така както се появи от ръцете на Създателя, не носеше и следа от развала, нито сянка от проклятие. Престъпването на Божия закон закона на любовта беше действието, което докара нещастията и смъртта. (ПХ – 10 стр.)

И все пак дори и всред страданието последица и резултат на греха, се открива Божията любов. Писано е, че Бог проклел земята заради човека. Но тръните и бодилите трудностите и изпитанията, правещи живота на хората живот на труд и грижи бяха определени за тяхно добро като част от обучението, необходимо според Божия план за издигането им от разрухата и деградацията, които грехът беше причинил. (ПХ – 10 стр.)

Макар и паднал, светът не е целият само скръб и нещастия… По бодилите има цветя, а тръните са покрити с рози. (ПХ – 10 стр.)

“Бог е любов” е написано на всяка разтваряща се пъпка, на всяко стръкче никнеща трева. Прекрасните птици, които огласят въздуха с радостните си песни, съвършените фини багри на цветята, които изпълват въздуха с благоухание, величествените горски дървета с техните могъщи зелени корони всичко свидетелства за нежната бащинска грижа на нашия Бог и за желанието Му да направи Своите деца щастливи. (ПХ – 10 стр.)

Божието слово разкрива Неговия характер. Сам Той изяви Своята безкрайна любов и състрадание. Когато Мойсей се помоли: “Покажи ми славата Си”, Господ отговори: “Ще направя цялата Ми доброта да премине пред тебе.” Това е Неговата слава. Когато премина пред Мойсей, Бог обяви: “Господ, Господ милостив, снизходителен и дълготърпелив, Който изобилства с доброта и истина, проявява милост към хиляди, прощава нечестие, престъпление и грях.” Той е “бавен на гняв и много милосърден”, “защото намира удоволствие в това да показва милост”.6 (ПХ – 10,11 стр.)

Бог привлича сърцата ни чрез неизброими доказателства за Своята любов на небето и земята. Стреми се да ни разкрие Себе Си чрез природата, както и чрез най-дълбоките и нежни земни връзки, които човешките сърца могат да познаят. (ПХ – 11 стр.)

Божият Син слезе от небето, за да ни открие Отец. “Никой човек не е виждал никога Бога; Единородният Син, Който е в обятията на Отец, Той Го изяви.” “Никой не познава Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът е благоволил да Го открие.” (ПХ – 11 стр.)

Когато описваше Своята земна мисия, Исус каза: Господ “Ме е помазал да проповядвам евангелието на бедните; изпратил Ме е да изцелявам съкрушените по сърце, да прогласявам освобождаване на пленниците и възстановяване зрението на слепите, да пусна на свобода угнетените”10 (ПХ – 12 стр.)

Това беше Неговата работа тук на земята. Той обикаляше, вършейки добрини, и лекуваше всички угнетявани от сатана. Имаше цели села, където не се чуваше охкане от болест в нито един дом, защото Той беше минал оттам и беше излекувал всичките им болни. Делата Му доказваха Неговата Божествена мисия. Любов, милост и състрадание се разкриваха във всеки жест на Неговия живот; сърцето Му преливаше от нежно съчувствие към човешките чеда. И най-бедните, и най-скромните не се страхуваха да се приближат до Него. Даже малките дечица се чувстваха привлечени. Те обичаха да се катерят по коленете Му и да се взират в това замислено лице, което излъчваше такава доброта и любов. (ПХ – 12 стр.)

Исус не скриваше нито дума от истината, но я изговаряше винаги с любов. В Своите отношения с хората проявяваше най-голям такт и деликатност. Никога не се показваше груб, никога без нужда не изговаряше дори и една строга дума, никога не причиняваше ненужна болка на някоя чувствителна душа. Не осъждаше човешките слабости. Говореше истината, но винаги с любов. Порицаваше лицемерието, неверието и нечестието; но сълзи задавяха гласа Му, когато изговаряше съдбоносните укори. (ПХ – 12 стр.)

Евреите бяха отхвърлили Спасителя, но Той се отнасяше към тях със съчувствителна нежност. Целият Му живот бе живот на себеотрицание и внимателна грижа за другите. Всяка душа бе скъпа в очите Му. Макар винаги да се държеше с Божествено достойнство, Той се снишаваше до всяко човешко същество и се отнасяше с нежно съчувствие към всеки член на Божието семейство. В лицето на всички хора Той виждаше паднали същества, чието спасение беше целта на Неговата земна мисия. Такъв е характерът на Христос, който се разкрива в живота Му. (ПХ – 13 стр.)

Такъв е характерът и на Бога. От сърцето на Отец изтичат към човешките деца потоците на Божествено състрадание, което се разкри и изяви чрез Христос. Исус, нежният, съчувствителен Спасител, беше Бог, “изявен в плът”. (ПХ – 13 стр.)

Бог позволи на Своя любим Син, пълен с благодат и истина, да слезе от един свят на неописуема слава, в свят, поразен и отровен от грях, помрачен от сянката на смъртта и проклятието. Позволи Му да напусне обятията на Неговата любов и поклонението на ангелите, за да претърпи срам, оскърбление, унижение, омраза и смърт. “Наказанието, донасящо нашия мир, се стовари върху Него; и с Неговите рани ние се изцерихме.” (ПХ – 13 стр.)

Вижте Го в пустинята, в Гетсимания и на кръста! Непорочният Син на Бога взе върху Себе Си товара на греха. Този, Който винаги е бил едно със Своя Отец, почувства страшната раздяла между Бога и човека, причинена от греха. Това изтръгна от устните Му агонизиращия вик: “Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?”13 Товарът на греха, чувството за неговата ужасна чудовищност, за отделянето на човека от Бога, което той причинява ето това съкруши сърцето на Божия Син. (ПХ – 13,14 стр.)

Но тази велика жертва не бе принесена, за да породи в сърцето на небесния ни Баща любов към човека, нито пък за да Го накара да пожелае да ни спаси. Не, не!..Нашият небесен Баща ни обича не заради това велико изкупление, напротив Той предвидя изкуплението, защото ни обича. Христос бе средството, чрез което Бог можеше да излее Своята безпределна любов върху един паднал в грях свят…Той страдаше заедно със Своя Син. С агонията в Гетсиманската градина, със смъртта на Голгота сърцето на безкрайната Любов плащаше цената на нашето изкупление. (ПХ – 14 стр.)

Никой освен Божият Син не би могъл да осъществи нашето изкупление. Защото единствено Този, Който бе в обятията на Бог Отец, можеше да ни Го открие…Нищо по-малко от безкрайната жертва, принесена от Христос за падналото човечеството, не би могло да изрази любовта на Бог Отец към хората. (ПХ – 14,15 стр.)

Христос се приравни с интересите и нуждите на хората. Той, Който бе едно с Бога, свърза Себе Си с хората чрез връзки, които никога няма да бъдат разкъсани. Исус “не се срамува да ги нарича братя”. Той е нашата Жертва, нашият Адвокат, нашият Брат, носещ нашия човешки образ пред престола на Отец; и през безкрайните векове Той ще остане едно с човечеството, което е изкупил Човешки Син. И всичко това за да бъдем изтръгнати от разрухата и деградацията на греха, та да можем да отразяваме Божията любов и да споделим радостта от светостта. (ПХ – 15 стр.)

Цената, платена за нашето изкупление, безкрайната жертва на небесния ни Баща, изразяваща се в отдаването на живота на Неговия Син за нас всичко това трябва да ни помогне да придобием най-възвишени представи за онова, което можем да станем чрез Христос. (ПХ – 15 стр.)

Чрез престъпването на закона човешките синове станаха поданици на сатана. Чрез вяра в изкупителната жертва на Христос синовете на Адам могат да станат синове на Бога. Чрез приемането на човешко естество Христос извисява човечеството. Падналите в грях хора са поставени там, където чрез връзка с Христос могат наистина да станат достойни за името “Божии синове”. (ПХ – 16 стр.)

Колкото повече изучаваме Божия характер в светлината на кръста, толкова повече съзираме милостта, нежността и опрощението, съчетани с безпристрастие и справедливост. По-ясно различаваме любовта, която е безкрайна, както и нежното съчувствие, далеч надминаващо милостта и състраданието на майката към нейното своенравно и лошо дете. (ПХ – 16 стр.)

ПХ – Пътят към Христос