НУЖДАТА НА ГРЕШНИКА ОТ ХРИСТОС

Първоначално човекът беше надарен с благородни сили и добре уравновесен ум. Бе съвършен с цялото си същество и в пълна хармония с Бога. Мислите му бяха чисти, подбудите святи. (ПХ – 17 стр.)

Но поради непослушанието силите му бяха покварени и себелюбието зае мястото на любовта. Чрез нарушението и престъпването на закона неговото естество отслабна толкова много, че му беше вече невъзможно със собствени сили да се съпротивлява на злото. Той стана пленник на сатана и щеше да си остане такъв завинаги, ако Бог не се беше намесил специално. (ПХ – 17 стр.)

В своето безгрешно състояние човекът с радост общуваше с Онзи, “в Когото са скрити всички съкровища на мъдростта на знанието”. Но след грехопадението престана да намира радост в светостта и пожела да се скрие от Божието присъствие. (ПХ – 17 стр.)

Грешникът не може да бъде щастлив в Божието присъствие; той би се отвращавал от общуването със святи същества. Ако би било разрешено на такъв да влезе в небето, за него не би имало никаква радост. Духът на безкористната любов, който царува там всяко сърце да откликва на сърцето на безпределната Любов не би докоснал никаква струна в неговата душа, за да откликне на този призив. Неговите мисли, неговите интереси, неговите подбуди биха били напълно чужди на мислите, интересите и подбудите, ръководещи сърцата на небесните обитатели. Той би бил един дисхармоничен звук в небесната мелодия. Небето би било за него място на мъчение; той би копнял да можеше да бъде скрит от Онзи, Който всъщност представлява небесната светлина и центъра на небесната радост. (ПХ – 17,18 стр.)

Така че изключването на нечестивите от небето не е произволна заповед от страна на Бога; те сами са се отстранили чрез собствената си негодност за живеене в него. Божията слава би била за тях пояждащ огън. Те биха предпочели унищожение и смърт, само и само да могат да се скрият от лицето на Онзи, Който умря, за да ги изкупи. (ПХ – 18 стр.)

Невъзможно е за нас със собствени сили да се избавим от ямата на греха, в която сме затънали. Сърцата ни са зли и ние не можем да ги променим….Възпитанието, културата, упражняването на волята, човешките усилия всички тези неща имат своята собствена сфера на действие, но в този случай са безсилни. Те могат да произведат някаква външна коректност в поведението, но не могат да променят сърцето; не могат да очистят изворите на живота. Трябва една сила да заработи отвътре, да дойде нов живот отгоре, преди хората да могат да бъдат променени от грях към святост. Тази сила е Христос. Единствено Неговата благодат може да съживи безжизнените способности на душата и да я привлече към Бога, към светостта. (ПХ – 18,19 стр.)

Не е достатъчно да схващаме любвеобилната грижа на Бога, благосклонността, щедростта, бащинската нежност на Неговия характер. Не е достатъчно да различаваме мъдростта и справедливостта на Неговия закон, да виждаме, че той се основава на вечния принцип на любовта…“Окаян човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?” Такъв е викът, който се е изтръгвал от обременените сърца навсякъде по земята във всички векове. За тях има само един отговор: “Ето Божието Агне, Което носи греховете на света!” (ПХ – 19,20 стр.)

В своето отстъпничество човекът се отчужди от Бога; земята се отдели от небето. Над пропастта, която легна между тях, нямаше никаква връзка. Но чрез Христос земята отново се свърза с небето. Със Своите собствени заслуги Христос хвърли мост над бездната, която грехът беше отворил, така че обслужващите ангели да могат да поддържат общение с хората. Христос свърза падналия в грях човек в неговата слабост и безпомощност с Източника на безкрайната сила. (ПХ – 21 стр.)

“Всяко дадено добро и всеки съвършен дар” са от Бога. Не може да има истинско съвършенство на характера, независимо от Него. И единственият път към Бога е Христос. Той казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът! Никой не идва при Отца, освен чрез Мене”. (ПХ – 21 стр.)

Сърцето на Бога копнее за Неговите земни деца с любов по-силна от смъртта. С отдаването на Своя Син Той изля над нас цялото небе в единединствен Дар. Животът, смъртта и застъпническата служба на Спасителя, служенето на ангелите, умоляванията на Духа, работата на Отца, Който действа над и чрез всички тях, неугасващият интерес на небесните същества всичко това е поставено в служба на човешкото спасение. (ПХ – 21 стр.)

О, нека да съзерцаваме и да размишляваме върху удивителната жертва, принесена за нас! Нека се опитаме да схванем труда и енергията, които Небето изразходва, за да си получи обратно изгубените и да ги върне отново в дома на Отца. (ПХ – 21,22 стр.)

Никога по-силни подбуди и по-мощни средства не биха могли да бъдат пуснати в действие; великата награда за праведните, радостите на небето, обществото на ангелите, общението и любовта на Бога и Неговия Син, облагородяването и развиването на всички човешки способности през вечните векове не са ли това мощни стимули и насърчения за нас, които да ни подтикнат да отдадем сърцата си в служба от любов на нашия Творец и Изкупител? (ПХ – 22 стр.)

Няма ли да зачетем Божията милост? Какво повече би могъл да направи Той? Нека да имаме правилно отношение спрямо Този, Който ни е обикнал с такава удивителна любов. Нека се поставим на разположение на средствата, които Той е предвидял, за да можем да бъдем преобразени по Негово подобие и да бъде възстановена дружбата ни с небесните ангели служители, а също и хармонията и общението с Отец и Сина (ПХ – 22 стр.)

ПХ – Пътят към Христос